Матю Райли
Обект 7
На моя приятел Джон Шрутън
„Днес Америка се страхува най-много от това, че на военните ще им писне от неизлечимата некомпетентност на цивилните власти.“
„Разликата между републиката и империята е в това кому е лоялна армията.“
Благодарности
Ще се опитам да бъда кратък. Още веднъж благодаря сърдечно на:
Натали Фриър — която взима присърце творческите ми изстъпления. Търпението и благородството й са безгранични.
На моя брат Стивън Райли — прохождащ писател, конструктивен и креативен критик и добър приятел, както и на съпругата му, Ребека Райън, тъй като двамата вървят в комплект.
На моите прекрасни родители, Рей и Денис Райли — затова, че като малък ме окуражаваха да събирам лепенки на героите от „Звездни войни“. Този филм ме подтикна да творя.
На най-добрите ми приятели Джон Шрутън, Ник и Саймън Козлина, на целия клан Кей (и най-вече на Дон, който ме накара да понамаля размера на котките в „Храмът на инките“) и на Пол Уайт, който ме придружи в невероятното ми пътешествие в Юта, където събрах материала за книгата.
Специални благодарности на двамата ми американски приятели — капитанът от армията на САЩ Пол М. Уудс и о.з., сержантът от морската пехота Крис Ханкинсън, които бяха така добри да ми отделят време като военни консултанти на тази книга. Всички грешки са лично мои и са направени въпреки възраженията им.
И накрая, още веднъж благодаря на всички от издателство „Пан Макмилън“. Това е четвъртият ни съвместен проект и сътрудничеството ни е все така приятно. Благодаря на Кейт Патерсън (великолепен издател), на Джейн Новак (публицист), на Сарина Рауъл (великолепен редактор) и на Пол Кени (просто великолепен). И, разбира се, както винаги, на търговските агенти на „Макмилан“.
И на всички читатели за подкрепата.
Е, добре! Да почваме шоуто…
ВВС на САЩ
Специален обект (секретен) №7
УВОД
Автор: Кейлеб Кац
„Президентството“
(Реч, произнесена пред факултета по политически науки в Харвардския университет на 26-и февруари 1999 г.)
„Институцията Президент на САЩ е единствена по рода си в света.
Индивидът, поемащ този пост, мигновено се превръща в лидер на четвъртата по население държава в света, в главнокомандващ на въоръжените й сили и в изпълнителен директор на онова, което Хари Труман нарече «най-могъщата корпорация на света».
Употребата на термина «изпълнителен директор» поражда неизбежна алюзия със структурата на една корпорация и до известна степен тази алюзия е съвсем уместна — въпреки че в целия свят няма изпълнителен директор, който да разполага с бюджет от два трилиона долара, с 82-ра въздушна дивизия, която да налага волята му, и с ядрено куфарче, което може да унищожи всеки противник.
Американският президент обаче е една уникална съвременна институция поради една-единствена причина — той е глава на правителството и на държавата едновременно.
В повечето държави тези две функции са разделени. Например във Великобритания държавен глава е кралицата, а глава на правителството е министър-председателят. Това разделение е наложено от историята на тираните — крале, носили короната, но и управлявали, водени единствено от ексцентричните си прищевки.
Но в САЩ човекът, който управлява държавата, е символ на тази държава. Всяка дума и всеки акт на президента са барометър за славата на нацията. Защото неговата сила е силата на народа.
Високомерният поглед, с който Джон Ф. Кенеди измери СССР над Куба през 1962 година.
Железните нерви, с които Хари Труман реши да хвърли атомна бомба над Япония през 1945 година.
Или уверената усмивка на Роналд Рейгън.
Неговата сила е силата на народа.