Докато говореше, Скофийлд наблюдаваше индикацията на таблото на асансьора: „–3“, „–2“…
— Колкото до нас, в момента имаме работа — каза Скофийлд.
— Какво смятате да правите? И какво ще стане с президента?
Светещото „–1“ се превърна в „0“ и Скофийлд чу стрелба зад вратите на асансьора.
Зън!
Асансьорът беше спрял на приземния етаж.
— Тръгваме след ваксината. Ще ви се обадя по-късно.
И затвори.
Само след секунда вратите на асансьора се отвориха…
ШЕСТА КОНФРОНТАЦИЯ
3 юли, 10:23
… и Скофийлд с групата си се озова насред някакъв съвсем нов ад.
В главния хангар на Обект 8 бушуваше сражение.
Избухваха експлозии, отекваше стрелба.
През отворените врати на хангара проникваха снопове слънчеви лъчи. На петдесет метра от асансьора, точно пред вратите, стоеше сребристият боинг и закриваше част от слънчевата светлина.
— Мамка му — прошепна Скофийлд, като видя совалката върху боинга.
Откъм вратите на хангара ехтеше стрелба.
Петима командоси в черни униформи — очевидно предателите от Седми взвод — бяха заели позиции зад вратите и стреляха по някого извън хангара.
— Насам — каза Скофийлд и излезе от асансьора. Тримата се запромъкваха сред няколкото паркирани влекача „Хъмви“, докато стигнаха до място, откъдето можеха да видят какво става отвън. Два черни пенетрейтъра кръжаха над черната писта и пречеха на боинга-носител да излети.
Картечниците под носовете на пенетрейтърите обсипваха с куршуми командосите от Ехо и им пречеха да изминат двадесетте метра до подвижната стълба на боинга.
От крилата на пенетрейтърите излетяха няколко ракети и се насочиха към боинга. Самолетът обаче явно разполагаше с последното оборудване в електронното радиозаглушаване, защото те го подминаха като пътен знак и закръжиха като подивели, за да се разбият в земята сред облаци от бетон и пясък.
Дори пороят от трасиращи куршуми заобикаляше боинга, като отблъснат от невидимо електромагнитно поле.
Скофийлд позна двама от мъжете в хеликоптерите — Цезар Ръсел и Кърт Логан — и си помисли:
„Обзалагам се, че Цезар не е доволен от своята част Ехо“.
Цезар и Логан трябва да бяха пристигнали преди малко — тъкмо когато част Ехо се бе подготвяла да напусне Обект 8Хеликоптерите явно бяха открили огън преди командосите да успеят да се качат в самолета и да избягат с Кевин.
Кевин…
Скофийлд огледа бойното поле. Момчето не се виждаше никъде.
„Сигурно са го качили на самолета…“
И тогава пилотът на боинга форсира огромните двигатели. Всички дребни незакрепени предмети в хангара се разхвърчаха.
Самолетът се засили по пистата — право срещу двата черни пенетрейтъра. Подвижната стълба издрънча на бетона.
Добра тактика.
Пенетрейтърите разбраха, че нямат никакви шансове срещу чудовищната маса на боинга, и литнаха като подплашени гълъби, разчиствайки пътя на джъмбото.
Скофийлд забеляза един командос от Ехо на отворената врата на боинга — махаше на колегите си в хангара, после спусна една тънка въжена стълба.
Петима командоси от Ехо изскочиха от хангара и затичаха към влекачите. Очевидно възнамеряваха да се качат на самолета…
… в движение!
Откъм пенетрейтърите долетя смъртоносен град от трасиращи куршуми, които разораха земята около краката им.
Двама паднаха в експлозии от кръв. Другите трима успяха да се качат на едното хъмви и да го подкарат.
Влекачът направи широк завой и избяга от прицела…
Една ракета изсвистя и се насочи право към него.
Животът на хъмвито беше дотам.
Ракетата го удари право в носа. Масивният джип изхвърча във въздуха и се заби в стената на хангара, където се превърна първо в огнено кълбо, а след това в дъжд от метални отломки.
— Пази се от експлодиращи хъмвита, Батман! — обади се Майката.
— Бързо! — каза Скофийлд. — Насам!
— Къде отиваме? — попита президентът.
Скофийлд посочи рулиращия боинг.
— Качваме се на самолета.
Като много други пустинни бази, самолетната писта на Обект 8 беше под формата на L, като късият край беше пътеката за рулиране от главния хангар.
За да стигне до пистата за излитане, всеки самолет трябваше да мине първо по пътеката за рулиране. Пистата беше дълга около пет километра, но пътеката беше само четиристотин метра.
Сребристият боинг — със снежнобялата Космическа совалка Х–38 на гърба — рулираше, следван от двата пенетрейтъра на ВВС.