Вятърът навяваше около него облаци от пясък, безмилостното пустинно слънце се отразяваше в лъскавата му повърхност.
Огромният джъмбо беше стигнал до средата на пътеката за рулиране, когато от хангара изскочи едно превозно средство и се понесе след него с пълна скорост.
Влекач.
Една от белите тумбести хлебарки — като тухла на колела. Летеше по бетона и настигаше огромния самолет.
Тримата се бяха натъпкали в тясното купе. Шофираше Майката. Скофийлд и президентът си деляха дясната седалка.
— Хайде, Майка, дай газ! — пришпорваше я Скофийлд. — Трябва да го настигнем преди да е излязъл на пистата! Излезе ли там, изгубени сме.
Майката превключи на трета — най-високата предавка на влекача. Осемцилиндровият двигател изрева и понесе влекача през пустинната мараня.
След секунди влекачът застигна боинга.
Пенетрейтърите започнаха да го обстрелват, но Скофийлд отвори десния прозорец и изстреля по един откос със своя автомат и този на Майката, като ликвидира картечницата на единия пенетрейтър. Другият обаче продължи да го обсипва с куршуми.
— Майка! Влез под самолета! Трябва ни прикритие!
Майката натисна газта до дупка, влекачът достигна максималната си скорост и започна да се пъха под огромната опашка на самолета — сантиметър след сантиметър, — докато най-накрая не се озова изцяло отдолу.
Все едно бяха навлезли във въздушен мехур.
Куршумите на втория пенетрейтър вече не се забиваха около колелата. Рикошетите замлъкнаха.
Влекачът продължи да напредва в сянката на самолета, подмина левия заден колесник и се озова под лявото крило. Пистата се изнизваше под колелата със страшна скорост. Хлебарката се доближи до въжената стълба, която продължаваш да виси от все още отворената врата.
Стигна до стълбата…
… точно в мига, когато боингът внезапно сви наляво.
— Мамка му! — изкрещя Майката.
Хлебарката се беше озовала извън прикритието на боинга.
— Завива към пистата! — извика Скофийлд.
Огромният Боинг 747 с космическата совалка Х–38 на гърба направи плавен завой към дългата писта за излитане на Обект 8.
— Дай до стълбата! — извика Скофийлд на Майката.
Майката натисна газта и сви вдясно към висящата стълба. Но единият пенетрейтър моментално се насочи към лишения от прикритието на боинга влекач и откри огън.
Трасиращите куршуми ги обсипаха като градушка.
Стъклата на влекача се напукаха. Няколко куршума рикошираха и три повредиха предавателния му вал.
Резултатът беше светкавичен.
Воланът в ръцете на Майката полудя.
Влекачът се замята по бетонната писта.
Майката трябваше да използва всичката си сила, за да го удържи.
Боингът завърши завоя.
Пистата лежеше пред него и изчезваше в далечината като черна лента на фона на трептящия пустинен хоризонт.
— Майка!… — извика Скофийлд.
— Знам! — изкрещя Майката. — Тръгвай! Качи се на покрива! Аз ще стигна до стълбата! Вземи и президента!
— А ти?
— Плашило! След двадесет секунди този джъмбо ще излети и ако ти не си на него, ще изгубим момчето! Аз трябва да държа волана, иначе това нещо ще отиде на майната си!
— Но ще те убият веднага щом излетим!
— Точно затова трябва да вземеш и него! — Майката кимна към президента. — Не се притеснявай за мен, Плашило! Знаеш, че ще трябва повече от една шепа духачи от ВВС, за да се отърват от мен.
Скофийлд не беше толкова сигурен.
Но видя погледа й и разбра, че е твърдо решена да удържи влекача — до почти сигурната си смърт, — докато президентът не се качи на самолета.
Така че се обърна към него и каза:
— Хайде. Вие идвате с мен.
Влекачът отново навлезе под боинга и се приближи до висящата от вратата му стълба.
Две миниатюрни фигурки в черно се покатериха на покрива на носещата се с бясна скорост хлебарка. За щастие униформите на Седми взвод бяха комплектовани и със защитни очила, така че пазеха очите им от помитащия вятър.
Под тях Майката продължаваше да се бори с неуправляемия волан, за да удържа джипа на пистата.
Скофийлд посегна към въжената стълба. Тя плющеше във въздуха на няколко сантиметра от ръката му.
В този момент в ушите му отекна оглушителен рев на двигатели.
Дроселите на четирите двигателя на боинга се бяха отворили докрай.
Кръвта на Скофийлд изстина.
Самолетът се подготвяше за излитане. Всеки миг щеше да ускори и да се откъсне от хлебарката.
Въжената стълба продължаваше да плющи яростно на около метър пред влекача. Въздухът беше мътен от пясък.
Скофийлд се обърна към президента и изкрещя: