Прас!
Скофийлд го събори с един удар в лицето.
— Извинението не се приема — каза той и се обърна към президента. — Изчакайте ме тук.
— Добре — побърза да отвърне Шефа.
Боингът цепеше небето. Светът беше странно килнат на една страна — почти на четиридесет и пет градуса.
Скофийлд взе на няколко скока стъпалата към горната палуба и пилотската кабина. Трябваше му вторият пилот.
Откри го да излиза от пилотската кабина. Още един удар — този път с приклада на автомата — и Колман също изгуби съзнание.
Скофийлд се втурна в празната пилотска кабина и бързо я огледа.
Надяваше се някак да поеме управлението и да приземи самолета…
Никакъв шанс.
Дисплеят през пилотското кресло показваше, че самолетът лети на автопилот и се насочва към височина 22 000 метра — височината, на която щеше да изстреля совалката.
В дъното на екрана обаче имаше няколко изречения:
АВТОПИЛОТ ВКЛЮЧЕН.
ЗА ИЗКЛЮЧВАНЕ НА АВТОПИЛОТА ИЛИ ЗА ПРОМЯНА НА КУРСА
ВЪВЕДЕТЕ ОТОРИЗИРАН КОД.
„Оторизиран код ли?“ — помисли Скофийлд.
Мамка му!
Не можеше да изключи автопилота. Което означаваше, че не може да приземи самолета…
И какво сега?
Той погледна облаците зад илюминатора, после неподвижното тяло на Колман точно пред вратата на пилотската кабина.
И му хрумна идея.
Върна се при президента, като носеше припадналия Колман на рамо, и кимна към другия пилот.
— Свалете му скафандъра. — После стовари Колман на пода и започна да го съблича.
След няколко минути Скофийлд и президентът бяха облечени в яркооранжевите скафандри на двамата пилоти — с пистолети зигзауер в джобовете.
— Сега накъде? — попита президентът.
— Там, където не е стъпвал човешки крак — съвсем сериозно каза Скофийлд.
Космическата совалка Х–38 беше свързана с джъмбото носител посредством гъвкава цилиндрична тръба. Всъщност към гърба на самолета я придържаха половин дузина титаниеви пръти, но гъвкавата свръзка позволяваше движение на хора между совалката и боинга.
В основни линии връзката приличаше на гумен тунел в средата на горната палуба на самолета.
Скофийлд и президентът бързо тръгнаха към нея.
Пътьом бяха намерили снаряжението на двамата пилоти: две кислородни системи с размери на куфарче и два шлема с покрити със златен слой визьори, които монтираха върху пръстените на вратовете си.
Златният отразяващ слой на визьорите пазеше очите им от мощните ултравиолетови лъчения на големи височини и скриваше напълно лицата им.
Стигнаха до входа на гъвкавата тръба. Другият й край изчезваше някъде отгоре. В центъра й имаше тънка метална стълба.
Облеченият в скафандъра Скофийлд с напълно скрито зад шлема лице надникна в тръбата. Осветената вътрешност на совалката се виждаше на трийсет метра отгоре.
Той се обърна към президента и вдигна палец: „Нагоре“.
Изкачиха се бавно — скафандрите и кислородните системи им пречеха.
След минута шлемът на Скофийлд се показа в кръглия люк на пода на совалката.
Скофийлд застина от изумление.
Задният товарен отсек на совалката приличаше на кабина на свръхмодерен пътнически автобус.
Пространството беше съвсем ограничено и компактно и беше предназначено за превоз както на хора и оръжия, така и на малки сателити. По снежнобелите стени имаше кислородни системи, клавиатури и скоби за закрепване на товарите. В момента кабината беше оборудвана за превоз на персонал: дузина тежки кресла бяха разположени едно срещу друго по двойки.
В креслата, вързани с предпазни колани, седяха командосите от Ехо и китайските им съучастници.
Бяха петима и всички носеха абсолютно еднакви костюми — шлемове с позлатени визьори и оранжеви скафандри със знамето на Щатите на рамото.
„Каква ирония“ — помисли си Скофийлд.
Всички седяха в креслата си и очакваха високото ускорение за извеждане в околоземна орбита.
През отворената врата на пилотската кабина Скофийлд забеляза още трима души в скафандри — екипажа на совалката. Пред люка пред тях се виждаше чистото небе.
Докато стоеше така, подаден до кръста от люка на совалката, Скофийлд потрепери.
Знаеше, че никой няма да познае нито него, нито президента зад непрогледните визьори. И все пак се почувства гол, натрапник на вражеска територия.
В дъното на отсека имаше няколко свободни кресла — вероятно за двамата пилоти на боинга и петимата командоси, които така и не бяха напуснали хангара на Обект 8.
Скофийлд бавно се надигна и излезе от гъвкавата свръзка.
Никой не му обърна внимание.