Той се огледа за Кевин и в първия момент, за свой най-голям ужас, не го видя.
Но след това забеляза, че едната от петте фигури в креслата не запълва добре скафандъра.
Всъщност тя изглеждаше направо комична. Завършващите с ръкавици ръкави на скафандъра висяха отстрани, а ботушите се бяха прегънали на пода. Явно човекът в скафандъра беше твърде дребен за него…
Трябваше да е Кевин.
Вместо да подгънат ръкавите и крачолите така, че да вкарат ръцете и краката на детето в тях, командосите бяха предпочели сигурността на еластичните каиши.
„Хубаво — помисли си Скофийлд и излезе от люка. — А сега какво ще правя?“
Дали да не грабнеше Кевин и да не го свалеше в боинга преди совалката да излети?
Изведнъж една ръка хвана неговата и в шлема му гръмна глас:
— Здрасти, Колман.
Беше единият от пилотите — безлик зад тъмния си визьор. Тенекиеният му глас прозвуча отново:
— Само двамата ли сте? Какво стана с другите?
Скофийлд само тъжно поклати глава.
— Аха, ясно — каза безликият астронавт и посочи с два пръста две кресла близо до пилотската кабина. — Седнете и се завържете.
После коленичи, помогна на президента да се измъкне — и затвори люка след него!
След това се отдалечи към пилотската кабина, като говореше по интеркома: „До целия персонал, подгответе се за отделяне от совалката след тридесет секунди…“
Вратата на пилотската кабина се затвори плътно зад гърба му. Скофийлд остана загледан в люка на пода на товарния отсек.
По дяволите…
Всеки момент щяха да излетят в околоземна орбита.
Скофийлд се запъти към свободните кресла до пилотската кабина. Президентът го последва.
Докато вървеше, обърна внимание на начина, по който командосите от Ехо бяха закопчали предпазните си колани и бяха свързали скафандрите си към кислородните системи.
Стигна до креслото и включи кислородната система на скафандъра си към едно гнездо под лявата облегалка за ръката, след което седна и закопча предпазните колани.
Президентът, който го наблюдаваше, направи същото и закопча колана си в креслото от другата страна на прохода.
Скофийлд се огледа.
В креслото точно срещу президента седеше смешната фигура на Кевин в скафандъра.
И тогава се случи нещо много странно.
Кевин му махна за поздрав.
Махна на него.
Просто размаха ръката си във въздуха, развявайки глупаво празния ръкав на скафандъра.
Скофийлд се намръщи и се замисли.
Шлемът с тъмния визьор беше на главата му и Кевин нямаше как да е видял лицето му.
Беше ли го познал?
Откъде можеше Кевин да знае кой е той?
Скофийлд прогони тази мисъл, защото реши, че е налудничава. Кевин може би просто махаше на всички астронавти.
Обърна се, за да провери как е президентът — видя го да притяга коланите на гърдите си. Стори му се, че си поема дълбоко дъх. Можеше да си представи какво му е.
Изведнъж в шлемофоните им се разнесе глас.
— Запалване на двигателите, готови…
— Наближаваме височина за изстрелване…
— Отделяне на свръзката на три… две… едно… старт. Изпод совалката се дочу ясен метален звук и летателният апарат сякаш олекна.
— Свръзката е откачена… Свободни сме от носителя.
После се чу тихият смях на Кобрата.
— Направи го на пепел!
— Готово, сър. Готови за запалване на пегасите… Запалване след три…
Совалката под Скофийлд се разтресе зловещо.
— … две…
Той се напрегна и зачака.
— … едно… старт…
Сякаш някой запали огнехвъргачка.
Когато двигателите на совалката запалиха, тя се намираше малко над боинга-носител, от който се беше отделила — двигателите сочеха право към сребристия джъмбо.
Огънят изригна ослепителен като магнезиев пламък. Два нажежени до бяло огнени езика се протегнаха към боинга и го поразиха като светкавици — разрязаха го точно през средата като струи от оксижен.
Боингът се разцепи, горивото в крилата му пламна и след части от секундата се превърна в кълбо от огън.
Скофийлд не видя унищожението на боинга. Беше попаднал в един съвършено нов свят.
За пръв път в живота си чуваше такъв шум от двигатели.
Беше оглушителен. Ритмичен. Всепоглъщащ.
Като самолетен двигател на максимална мощност — само че хиляда пъти по-мощен.
Совалката рязко навири нос и се понесе нагоре.
Ускорението го залепи за креслото. Кабината се разтресе. Скофийлд усети как плътта прилепва към лицето му. Стисна зъби.
С изключение на плътно затворената врата, единствената връзка между пилотската кабина и товарния отсек беше дебелото десет сантиметра стъкло в задната стена на кабината.