Оттам се виждаше небето през предния прозорец — ставаше все по-виолетово, колкото повече се издигаха.
Мощните двигатели продължаваха да издигат совалката нагоре и нагоре. След това сред рева на пегасите изведнъж се чу глас:
— Готови за отделяне на двигателите и преминаване на собствена мощност…
— Готови.
— Готови за освобождаване на двигателите. На три… две едно… нула.
Скофийлд усети как огромният товар се отделя от совалката и погледна към президента.
Шефа стискаше здраво ръкохватките на креслото. Всъщност според Скофийлд това беше добър признак. Означаваше, че президентът не е припаднал.
Совалката се издигна в небето. Беше престанала да се тресе и полетът й беше плавен и тих, сякаш плаваше във въздуха.
Краткият миг на спокойствие даде възможност на Скофийлд да огледа обстановката по-подробно.
Първото, което забеляза, бе клавиатурата до пилотската кабина — най-вероятно заключващ механизъм в случай на внезапна разхерметизация.
Огледа и скафандъра си. На лявата предмишница имаше малко табло, от което се превключваха каналите на интеркома. В момента дисплеят показваше, че интеркомът е на канал „05“.
Той погледна президента, почука скришом по микрофона на китката си и вдигна три пръста: „Превключи на трети канал“.
Президентът кимна. След няколко секунди Скофийлд каза:
— Чувате ли ме?
— Да. Какъв е планът ви?
— Ще седим кротко. И ще чакаме възможност да превземем тази машинка.
Совалката продължаваше да се издига. Небето в прозореца зад кабината се превърна от виолетово в злокобно черно.
След това сякаш някой махна плътна пелена и в прозореца засияха великолепни звезди — и насред това изумително звездно поле заблестя като опал върху черно кадифе Земята.
Гледката беше умопомрачителна.
Височината не беше много голяма. Намираха се точно на границата между космоса и горните слоеве на атмосферата, на около триста километра над земята.
Самата земя — обла, масивна и хипнотизираща — заемаше почти три четвърти от зрителното поле на Скофийлд.
Той не можеше да откъсне поглед от величествената тюркоазена планета на фона на вселената. След това погледна звездите над нея. Бяха ярки и безбройни.
И в този момент една от звездите се раздвижи.
Скофийлд премигна и се взря отново.
Една от звездите определено се движеше.
— Господи… — прошепна той.
Това изобщо не беше звезда.
Беше космическа совалка, почти идентична по размер и форма със стандартните американски модели.
И се носеше без никакво усилие право към тях. Червените и зелени светлини на опашката й не можеха да се объркат с друго.
Китайската космическа совалка.
Скофийлд превключи отново на канал 05, тъкмо навреме, за да чуе гласа на Кобрата:
„Жълта звезда, тук Свободен орел. Виждам ви. Намаляваме мощността и се ориентираме към орбита за скачване. Можете да започнете сближаване след тридесет секунди.“
Вратата на пилотската кабина се отвори и двама пилоти влязоха в товарния отсек.
Скофийлд обърна глава към тях.
Тъй като совалката беше на орбита, те можеха спокойно да се придвижват във вътрешността й. Гравитацията беше нулева, така че го правеха, като внимателно се хващаха за монтираните по стените скоби.
Не бяха свалили шлемовете си и носеха кислородните си системи. Подминаха Скофийлд и се насочиха право към опашната част, където щяха да подготвят скачването с китайската совалка.
Двама други от товарния отсек също започнаха да разкопчават коланите си, за да им помогнат.
Скофийлд видя шанса и превключи на канал 03.
— Това е моментът — обърна се той към президента. — Следвайте ме.
Откачи небрежно маркуча си от стационарната кислородна система, включи го към портативната и започна да разкопчава коланите си.
Президентът направи същото.
Щом разкопча коланите, Скофийлд усети безтегловността. Хвана се за една скоба на покрива и преди/някой да успее да го спре — и дори да го попита какво прави — пристъпи спокойно към Кевин, превключи дихателната му система и разкопча и неговите колани.
Двама безлики астронавти от Ехо вдигнаха любопитно глави.
Скофийлд направи жест в посока на пилотската кабина: „Искаш ли да погледаш?“
Кевин кимна.
Командосите от Ехо се заеха със задачите си.
Заедно с плътно следващия го президент Скофийлд въведе Кевин в пилотската кабина. Оттук гледката беше още по-смайваща.
Панорамното стъкло показваше Земята като увеличена през леща.
Когато влязоха, единственият останал в кабината пилот се обърна.
Превключване на канал 05.