— Просто искаме да погледаме — каза Скофийлд, като маскира гласа си с изкуствена кашлица.
— Не е лоша, нали? Само не си сваляйте визьорите. Радиацията е убийствена, а слънцето ще ви ослепи.
Скофийлд сложи Кевин в празното пилотско кресло, превключи на канал 03 и се обърна към президента.
— Вие разкопчайте предпазните му колани и го обездвижете. Аз ще се погрижа за кислородната му система.
— Ъъ… как? Кога?
— След като направя това…
И се наведе, сграбчи позлатения визьор на пилота й го вдигна.
— Ааа! — изрева пилотът, когато бялата слънчева светлина го ослепи. Под визьора имаше прозрачно стъкло, което не предлагаше никаква защита от чистата слънчева светлина.
Скофийлд изтръгна маркуча на кислородната му система от гнездото, докато президентът разкопча бързо колана му, и го прехвърли зад седалката, като блокира напълно ръцете му.
Пилотът отвори отчаяно уста за глътка въздух.
Скофийлд се хвърли към вратата и стовари юмрук върху заключващия бутон. Вратата моментално се затвори и ги изолира от товарния отсек.
— Сега какво? — попита президентът.
Скофийлд не беше свършил.
Знаеше, че разполага с не повече от три секунди преди някой да отвори вратата откъм товарния отсек.
Отстрани имаше абсолютно същата клавиатура като отвън.
Скофийлд се втурна към нея.
Освен обичайните бутони с цифри и тези за отваряне и затваряне имаше и един червен правоъгълен бутон, покрит с прозрачен предпазен екран. Под него пишеше:
Скофийлд вдигна предпазния капак и натисна големия червен бутон.
Петте заключващи лоста един след друг влязоха в гнездата си, запечатвайки кабината като банков трезор.
Само след секунда от другата страна се чу приглушеното думкане на юмруците на командосите от Ехо.
Позлатени визьори надничаха през десетсантиметровото стъкло, виждаха се размахани гневно ръце.
Скофийлд изобщо не го беше грижа.
Совалката вече беше негова.
Той се наведе над Кевин иззад креслото на втория пилот. Земята и звездите се простираха пред тях.
Гледката контрастираше драстично с друга, не по-малко плашеща от нея: таблото за управление на совалката Х–38 — сборище от милиони ключове, лампи, бутони и екрани. Приличаше на табло на джъмбо-джет… само че по-сложно.
Президентът взе Кевин в скута си и се настани в креслото на навигатора.
— Сега какво? — попита той. — Само не ми казвайте, че можете да управлявате и космическа совалка, капитане.
— За жалост не мога — отговори Скофийлд и се обърна към задушаващия се овързан пилот. — Но той може.
Извади зигзауера от джоба си и го вдигна до визьора на позеленелия пилот. Президентът включи кислородната му система. Пилотът вдиша няколко пъти. Скофийлд превключи интеркома му на канал 03.
— Ако обичаш, върни тази совалка на земята.
— Да ти го начукам…
— Хм — отвърна Скофийлд и кимна на президента, който отново извади маркуча на кислорода. Пилотът отново се задъха като риба на сухо.
Скофийлд опита пак.
— Да ти го кажа по друг начин: или ще ми покажеш как да приземя тази совалка жива и здрава в Юта, или ще го направя без твоя помощ. Като се имат предвид летателните ми умения, най-вероятно ще изгорим, докато навлизаме в атмосферата, или ще се разбием в някоя шибана планина. И в двата случая загиваме. Затова аз виждам нещата така — или ми кажи как да го направя, или умри, докато ме гледаш как се опитвам.
Президентът върна маркуча в кислородното гнездо. Лицето на пленника беше почти тъмносиньо.
— Добре — задъха се той. — Добре…
— Браво — похвали го Скофийлд. — А сега, първото, което ми трябва, е… — И млъкна, защото на прозрачния дисплей на предното стъкло пробягаха яркозелени букви:
СВОБОДЕН ОРЕЛ, ТУК ЖЪЛТА ЗВЕЗДА.
ПРОМЕНИХТЕ КУРСА.
МОЛЯ ВЪРНЕТЕ СЕ КЪМ ВЕКТОР ТРИ-НУЛА-НУЛА.
Скофийлд се взря в думите върху прозрачния дисплей, които сякаш висяха в пространството пред стъклото.
След това забеляза китайската совалка — беше се приближила значително.
Носеше се плавно в пустошта на три километра от тях и бързо се приближаваше.
СВОБОДЕН ОРЕЛ, МОЛЯ ПОТВЪРДЕТЕ.
— Моля потвърдете… — изсумтя Скофийлд, докато оглеждаше неизброимите ключове и бутони в кабината. Накрая откри оръжейния сектор.
— Потвърждавам с това.
Отвори предпазния екран и отдолу се показаха два червени бутона с надпис „РАК. ИЗСТР“.
— Това е за Майката — каза той и стовари пръстите си върху двата бутона едновременно.
Двете совалки висяха една срещу друга в космоса, осветени отдолу от брилянтните лъчи на земния свят — компактната и елегантна Х–38 и много по-голямата китайска „Жълта звезда“.