И изведнъж от крилата на американската совалка изригнаха два тънки снопа бяла светлина — две ракети, две издължени „AMRAAM“ за нулева гравитация. Стабилизаторите им се завъртяха около собствената си ос и ги понесоха през вакуума между двата космически апарата. Скоростта им беше невероятна. Приличаха на огромни спринцовки с крила.
След тях не оставаше димна следа, защото във вакуума нищо не дими и не гори. Двигателите в опашките им просто сияеха в оранжево на фона на кадифеното звездно небе.
Китайската совалка не можеше да направи нищо. Тук тя не разполагаше с никакви отбранителни възможности.
Двете „AMRAAM“ се забиха едновременно в „Жълта звезда“ — едната в средата, а другата в носа на совалката.
Тя просто се разпадна.
За миг избухна ослепителна бяла светлина, след което совалката се пръсна на парчета, разбягващи се в космоса като на забавен кадър.
„Жълта звезда“ нямаше да се завърне на Земята.
Докато Скофийлд следваше инструкциите на вързания пилот за навлизане в атмосферата, командосите отвън продължаваха да удрят с юмруци по вратата.
Хората от Ехо бяха съвсем безпомощни.
Вратата беше от осем сантиметра дебел титан. Стрелбата с пистолет през десетсантиметрово стъкло също не изглеждаше умна идея.
Затова когато совалката навлезе в атмосферата с включени топлинни щитове срещу температурата от 2200 градуса Целзий, единственото, което им оставаше, беше да седнат и да закопчаят предпазните си колани.
Совалката се спускаше на автопилот. Скофийлд наблюдаваше как звездната шир постепенно избледнява и отстъпва място на пурпурна мъгла, преди внезапно да се превърне в изумително небе.
Совалката-беглец беше пътувала на изток — но тъй като полетът й всъщност не беше бил много дълъг, беше изминала едва половината разстояние до Колорадо. Пред погледа на Скофийлд изникнаха стоманеносиви планини и тучни зелени долини. Отвъд тях, почти на хоризонта, жълтееше пясъчната пустиня на Юта.
Скофийлд си погледна часовника.
10:36 сутринта.
Не бяха прекарали много време в орбита. Всъщност около дванайсет минути. Със сегашната свръхзвукова скорост щяха да стигнат до Юта за още две минути.
Прозрачният дисплей на предното стъкло внезапно оживя:
ЗАСЕЧЕН ФАРЪТ НА ЛЕТИЩЕТО НА ИЗЛИТАНЕ
ЛЕТИЩЕТО ИДЕНТИФИЦИРАНО НА ВВС НА САЩ
СПЕЦИАЛЕН ОБЕКТ (СЕКРЕТЕН) 08
НАСОЧВАНЕ КЪМ ЛЕТИЩЕТО
„Обект 8“ — помисли си Скофийлд.
Не.
Не искаше да каца в Обект 8.
Единственият начин да приключи с тази лудост беше да се махне от тези две бази заедно с президента и Футбола.
Но за тази цел трябваше да върне Футбола.
А Футбола — чийто неумолим брояч трябваше отново да бъде задоволен в 11:30 — бе видян за последен път в Обект 7, в ръцете на Сет Гримшоу.
Скофийлд се обърна към пленения пилот:
— Трябва да кацнем в Обект 7.
Совалката бързо се спускаше над пустинята на Юта.
Снижи се над Обект 8 и когато го наближи, Скофийлд изключи автопилота, пое управлението като на обикновен самолет и подмина базата.
Изминаха тридесетте километра до Обект 7 за по-малко от минута. Възвишението, хангарите и дългата писта се показаха отпред. Близо до хоризонта синееше езерото Пауъл.
Скофийлд насочи совалката към пистата, ниско над постройките на Обект 7. Пистата беше ориентирана запад-изток и дори не се наложи да правят заход.
Совалката избумтя над Обект 7, разтърси стените му и елегантно кацна на черната писта.
Но скоростта й беше прекалено висока — прекалено.
Поради което Скофийлд не видя двата пенетрейтъра, кацнали до хангарите.
Не видя и как единият се издига във въздуха в мига, в който колесниците на совалката докоснаха пистата.
Совалката се носеше по пистата и гумите на колесниците й пушеха. Скофийлд се опита да намали скоростта, като освободи парашута на опашката. Скоростта намаля значително.
Накрая совалката спря и Скофийлд започна да превключва бутоните, за да я откара до главния хангар.
Но така и не му се наложи да обръща.
Защото в мига, в който закова на пистата, черният пенетрейтър увисна над тях като хищна птица.
Космическата совалка и крилатият боен хеликоптер се дебнеха като каубои от филм за Дивия запад.
Скофийлд свали шлема си. Президентът направи същото.
— Мамка му? А сега какво? — попита президентът.
Баам!
Вратата на кабината се разтресе.
Командосите от Ехо бяха наскачали от креслата си и отново се опитваха да я разбият.