В радиослушалките изведнъж се разнесе глас от пенетрейтъра. Говореше един от командосите на Цезар Ръсел.
— Хикс–38, тук „Пенетрейтър“ на ВВС. Предупреждаваме ви, че към вас са насочени ракети. Веднага освободете момчето.
Скофийлд се обърна да погледне Кевин и мисълта му заработи трескаво.
Всичко беше срещу тях — пенетрейтърът отвън, командосите от Ехо вътре, ракетите…
И тогава видя издутината в стената точно над главата на Кевин и се обърна към президента:
— Сър, помогнете, ако обичате, на Кевин да свали костюма си.
Президентът го направи. Скофийлд натисна бутона на предавателя.
— Пенетрейтър на ВВС, какви са намеренията ви?
Докато говореше, се качи на седалката и отвори отделението над пилотската седалка.
Надписът на вратичката гласеше: КОМПЛЕКТ ЗА ПЪРВА НЕОБХОДИМОСТ.
Командосите от Ехо продължаваха да думкат по вратата.
— Ако пуснете момчето, ще ви оставим на мира — отговори пилотът на пенетрейтъра.
— Да бе, да — измърмори Скофийлд.
Претърсваше трескаво отделението със средства от първа необходимост.
— Хайде — шепнеше, — трябва да има. Винаги има…
Но отговори в микрофона:
— А ако не го пуснем?
— Тогава ще трябва да намалим загубите си и да ви убием.
В същия момент Скофийлд откри каквото търсеше: половинметрова цилиндрична метална туба, която приличаше на…
Той я грабна и я вдигна пред очите си — и в същата секунда откри, че се намира точно срещу десетсантиметровото стъкло между кабината и товарния отсек. От другата страна на стъклото, право към лицето му, зееше дулото на пистолет.
Проблесна бял пламък — и едно едва чуто баам — командосът стреля.
Скофийлд затвори очи и зачака куршумът да мине през стъклото и да прониже главата му.
Но стъклото беше прекалено дебело Куршумът само го одраска и рикошира нанякъде.
Скофийлд си пое дъх и седна на седалката. После, докато се наместваше и затягаше коланите, каза:
— Пенетрейтър на ВВС. Чуйте ме. С мен е и президентът — Докато говореше, направи жест на президента да откопчае коланите си.
— Президентът…
— Точно така. Смятам да го пусна заедно с момчето. Сигурен съм, че нямате нищо против. Мога ли да съм сигурен в думата ви, че няма да стреляте, щом ги пусна?
— Да.
— Добре.
Скофийлд се обърна към Кевин и президента.
— Когато махна този люк, излизайте от совалката с възможно най-голяма скорост. Ясно?
— Ясно — каза Кевин.
— Ясно — кимна президентът. — Ами вие?
Скофийлд дръпна лоста на люка.
Капакът на покрива точно над вързания пилот се отвори и изхвръкна във въздуха.
Над главата на пилота се показа квадратно парче синьо небе.
— Просто се отдалечете максимално от совалката — каза Скофийлд. — Аз ще дойда след малко. Преди това обаче трябва да пречукам един хеликоптер.
Две фигурки излязоха от покрива на совалката и маранята на пустинята ги обгърна.
Президентът и Кевин.
Президентът не беше успял да свали скафандъра си, но беше махнал шлема. Кевин беше с обикновените си дрехи, които беше носил преди да го напъхат в оранжевия скафандър.
Пенетрейтърът забръмча над главите им.
От покрива на совалката се спусна стълба от найлоново въже — развиваше се автоматично след отварянето на аварийния люк.
Президентът и Кевин бързо се спуснаха по нея под студените погледи на тримата членове на екипажа на пенетрейтъра.
И в момента, когато краката им докоснаха нагорещената писта, се втурнаха да бягат от совалката.
Междувременно в кабината на совалката Скофийлд наместваше металния цилиндър на рамото си и напрегнато чакаше Кевин и президентът да се отдалечат достатъчно.
Погледна все още вързания пилот и го попита:
— Какво гледаш?
Ззззззззз!
Зад гърба му избухна облак от оранжеви искри.
Мамка му…
Командосите от Ехо възнамеряваха да отворят вратата с горелка.
Президентът и момчето трябва да се отдалечат достатъчно…
Гласът на пилота на пенетрейтъра изгърмя:
— Благодаря, Хикс 38. Съжалявам, но ви подведох. Налага се да ви унищожа. Сбогом.
От лявото крило на хеликоптера се отдели една ракета „Сайдуиндър“ и полетя право към стъклото на пилотската кабина.
От вратата отзад хвърчаха искри.
„Гледай си работата — помисли си Скофийлд. — Писнахте ми.“
И натисна лоста за катапултиране до креслото си.
Шейн Скофийлд се издигна във въздуха като новогодишен фойерверк заедно с креслото си.
Издигна се по идеално права линия, оформяйки странен триъгълник между себе си, космическата совалка и хеликоптера.
И всичко се случи едновременно.