Първо, сайдуиндърът се вряза в совалката и превърна нея и командосите от Ехо в огнено кълбо.
Самият Скофийлд се издигна високо над експлозията, достигна връхната точка на полета си и се изравни със смаяния екипаж на пенетрейтъра.
Чак тогава тримата командоси в кабината на хеликоптера забелязаха цилиндъра на рамото му — докато той летеше право нагоре в катапултиралата седалка.
Само че цилиндърът на рамото му не беше парче стара тръба.
Беше базука.
Компактна базука М–72 за еднократна употреба, стандартна принадлежност към комплекта за оцеляване, предназначена за попаднали на вражеска територия астронавти, които биха се нуждаели от леко, но мощно оръжие.
Както се носеше високо над огнената топка, която допреди малко беше космическа совалка, Скофийлд натисна спусъка на базуката.
От рамото му излетя миниатюрна бойна глава, която с невероятна скорост се насочи право към кабината на хеликоптера.
Снарядът проби предното стъкло и експлодира мощно. Стените на хеликоптера се издуха като балон и той просто се изпари.
Последният епизод от този неколкосекунден филм завърши с отварянето на парашута на Скофийлд.
Той разцъфна над седалката и го отдели от нея, след което го приземи меко върху пистата, недалеч от двете горящи купчини, останали от совалката и хеликоптера.
Президентът и Кевин се затичаха към него.
— Страхотно! — извика възторжено Кевин.
— Да. Напомнете ми никога да не излизам с оръжие срещу вас — добави президентът.
Скофийлд се освободи от парашута и впери поглед в сградите на Обект 7.
Обект 7…
Странно, но първото, което му дойде наум, не беше нито Футбола, нито съдбините на нацията.
Беше Либи Гант.
За последно я беше видял в ямата, когато полковник Харпър беше взривил гранатата с Китайския вирус.
И тогава забеляза втория пенетрейтър — пенетрейтърът на Цезар и Логан — празен и изоставен пред главния хангар на комплекса.
— Цезар се е върнал в Обект 7… — високо каза Скофийлд — Интересно защо?
От приземния етаж на контролната кула излезе някаква фигура и махна немощно с ръка.
Книгата.
Скофийлд, Кевин и президентът отидоха при него.
Книгата беше бледен и изтощен. На лявото му рамо имаше дебела превръзка, а ръката му висеше на импровизирана примка през врата.
— Плашило, бързо! — успя да каже той. — Трябва да видиш нещо. Веднага.
— Кога се върна Цезар? — попита Скофийлд, докато изкачваха стълбите на контролната кула.
— Кацнаха няколко минути преди вас и веднага тръгнаха към горната врата. Аз търсех Джансън горе в кулата и видяхме цялата история с катапултирането. Цезар и Логан те наблюдаваха от входа на хангара, но когато прати приятелчетата им на небето, се пъхнаха вътре и изчезнаха.
— Цезар е влязъл в комплекса… Защо? — Скофийлд се замисли и след малко вдигна глава. — Да си се чувал с Гант?
— Не Мислех, че е с теб.
— Разделихме се, като избухна гранатата с Китайския вирус. Сигурно още е в комплекса.
Стигнаха до последния етаж на кулата. Джулиет Джансън лежеше в едно кресло с превръзка на гърдите. Много бледа, но още жива.
До нея лежеше Футбола.
— Какво искаше да ми покажеш? — обърна се Скофийлд към Книгата.
— Ето това. — Книгата посочи един компютърен екран. На него премигваше надпис:
######################## ВНИМАНИЕ ############################
АКТИВИРАН Е АВАРИЙНИЯТ ПРОТОКОЛ.
АКО НЕ ВЪВЕДЕТЕ КОД ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ ИЛИ ЗА ОТМЕНЯНЕ ДО 1105 ЧАСА, ЩЕ БЪДЕ ЗАДЕЙСТВАНА ПРОЦЕДУРА ЗА САМОУНИЩОЖАВАНЕ НА СЪОРЪЖЕНИЕТО С ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ 10:00 МИНУТИ.
######################## ВНИМАНИЕ ############################
Скофийлд си погледна часовника.
Беше 10:43.
Двадесет и две минути до термоядреното унищожение на комплекса.
И никой не знаеше къде е Гант…
Мамка му!
— Има и още нещо — каза Книгата. — Успяхме да пуснем генераторите, но мощността още е много ниска. Пуснахме осветлението, няколко комуникационни линии и вътрешната телевизионна система.
— И?
— Виж това.
Книгата натисна някакъв бутон и един от мониторите на таблото оживя.
На него се виждаше контролната зала над главния хангар.
А сред разрухата вътре стоеше Цезар Ръсел и гледаше право в камерата, точно както го беше правил на няколко пъти от сутринта.
Ръсел се ухили на камерата.
Гласът му гръмна от високоговорителите в кулата.
— Здравейте, господин президент и народе на Америка. Знам, че е малко рано за поредния бюлетин, но тъй като състезанието, уви, завърши, съм сигурен, че нямате нищо против едно по-ранно осведомяване.
— Хората ми са мъртви, а каузата ми е изгубена. Би трябвало да поздравя президента и храбрите му бодигардове, но нямам намерение да го направя. На раздяла ви казвам само едно: тази страна никога няма да бъде същата, не и след днешния ден…