Не стана.
Цезар очевидно беше сменил кода. Нямаше време Феърфакс да се занимава и с него.
Оставаше само още една възможност: аварийният изход през вентилационната шахта.
Скофийлд се затича към изоставения пенетрейтър на Цезар.
Беше 10:48.
След две минути пенетрейтърът на Цезар — управляван в момента от Скофийлд — кацна сред облаци прах и пясък до аварийния изход.
Намери го много лесно. Светлозеленият биплан на господин Хьог още седеше там и издаваше местоположението му отдалеч.
Секунди след като черният хеликоптер докосна земята, Скофийлд скочи от него и хукна към аварийния изход.
Скочи в ямата и изчезна зад стоманената врата.
В 10:51 Скофийлд влезе в тъмната Х-релсова станция с вдигнат автомат.
Единствената светлина в пълния мрак тук беше лъчът от фенера на автомата му.
Навсякъде лежаха трупове от по-раншни битки.
ВВС срещу Секретната служба.
Южноафриканците срещу ВВС.
Скофийлд и пехотинците му срещу ВВС.
Господи…
Но съзнанието му беше погълнато от друга мисъл. Освен че трябваше да спаси Цезар Ръсел, причината да се върне в Обект 7 беше много по-лична.
Искаше да намери Либи Гант.
Нямаше представа какво й се е случило, след като гранатата с Китайския вирус бе избухнала в главния хангар, но не искаше да повярва, че е мъртва.
Вдигна микрофона към устните си.
— Лисица. Лисица. Къде си? Тук Плашилото. В комплекса съм. Чуваш ли ме?
В едно тъмно място някъде в Обект 7 гласът изтръгна Либи Гант от унеса й.
— … чуваш ли ме?
Беше в безсъзнание вече близо час и нямаше представа нито къде се намира, нито какво е станало с нея. Последният й спомен беше, че се намираше в контролната зала, където видя нещо важно и изведнъж… нищо.
Все още беше облечена в жълтия предпазен костюм, но някой беше свалил шлема й.
Едва сега усети болката в раменете си, отвори напълно очи…
… и по гръбнака й пролази леден студ.
Ръцете й бяха вързани с широка лепенка към две Х-образно съединени стоманени греди — като разпъната на кръст, а около врата й беше омотана лепенка, която го придържаше неподвижно към центъра на хикса. Краката й лежаха изпънати на пода, овързани с лепенка на глезените.
Дишането й се учести.
Какво ставаше, по дяволите?
Някой я беше пленил.
Докато висеше безпомощна и ужасена, сетивата й започнаха да се съживяват едно по едно. Тя огледа помещението.
Първото, което забеляза, беше липсата на електричество. Светлината идваше от три огъня, запалени на пода.
Тогава видя Хагърти.
Шомпола беше разпънат вдясно от нея. Очите му бяха затворени и главата му беше клюмнала. От време на време простенваше.
Гант огледа помещението.
Отгоре имаше нещо като навес, а отпред — подобен на сцена подиум, покрит със счупени стъкла и детски играчки.
Сцената очевидно доскоро се беше намирала в средата на някакъв стъклен куб, от който беше останала само половината.
Гант разбра къде е.
Намираше се в бившата стерилна обител на Кевин. Беше вързана точно под лабораторията за наблюдение на куба.
А после забеляза и третата разпъната фигура и едва се сдържа да не повърне.
Полковникът от ВВС Джером Харпър.
Или поне това, което беше останало от него.
Лежеше вляво от Гант, с високо вързани ръце и толкова клюмнала глава, колкото му позволяваше лепенката на врата.
Но шокът идваше от гледката на тялото му под кръста.
Краката на Харпър липсваха.
Не, не точно липсваха.
Месото им беше обелено.
Цялото тяло на полковника от ВВС от кръста надолу беше лишено от плът — като скелет в парк на ужасите. От кръста му висяха кървави меса, виждаше се оголената опашна кост на гръбначния му стълб.
Беше най-гадното нещо, което Гант беше виждала през целия си живот.
Тя отмести поглед. Най-лошите й опасения се бяха потвърдили.
Беше пленница на чудовище. Индивид, който до днес сутринта беше обитавал Обект 7.
Лусифър Лиъри.
Хирургът от Финикс.
Серийният убиец, ужасът на стопаджиите по вътрешнощатска магистрала Вагас-Финикс, бившият студент по медицина, който отвличаше жертвите си, транжираше ги и изяждаше крайниците им пред очите им.
Гант се огледа ужасено.
Лиъри — огромен мъж, доколкото си спомняше, с татуировка на лицето — не се виждаше.
С изключение на нея и Хагърти зоната за наблюдение беше абсолютно празна.
Което, по някакъв странен начин, беше още по-страшно.
Скофийлд се затича към стълбището в източния край на ниво 6.
Трябваше да се добере до командната зала в главния хангар и да въведе кода за изключване на бомбата преди 11:05, а ако не успееше, трябваше да намери Цезар Ръсел и да го изведе от обекта преди 11:15.