… и се озова право срещу една висока яка фигура.
Замръзна.
Фигурата стоеше на метър от него — с невидимо в сенките лице — абсолютно неподвижна. Просто се извисяваше над Скофийлд и го наблюдаваше мълчаливо. Дори не беше чул кога е стигнала до него.
— Знаеш ли защо невестулките никога не плячкосват алигаторски гнезда? — попита фигурата. Устата й не се виждаше.
Скофийлд преглътна.
— Защото никога не знаят кога ще се прибере алигаторът — довърши фигурата.
Гигантът пристъпи на светло…
… и Скофийлд видя най-ужасното и зло лице, с което се беше сблъсквал в живота си. Лицето беше огромно — като притежателя си — и цялата му лява страна беше покрита с отвратителна татуировка, изобразяваща рани от нокти и разкъсана кожа.
Лусифър Лиъри.
Беше огромен, над два метра, с мощни бицепси и бедра като стволове на дървета; почти с тридесет сантиметра по-висок от Скофийлд. Беше облечен в синя джинсова затворническа униформа с отпрани ръкави. В черните му очи нямаше нищо човешко — те просто се взираха в Скофийлд като бездънни черни дупки.
Лиъри се ухили зловещо и оголи отвратителните си жълти зъби.
Ефектът беше омагьосващ, почти хипнотичен.
Скофийлд хвърли поглед към Гант и към автомата си, който лежеше на пода до нея. След което бързо извади двата си пистолета — или поне си мислеше, че ги е извадил бързо.
Пистолетите само успяха да излязат от кобурите. Лиъри беше очаквал движението му.
Бърз като гърмяща змия, той се наведе и сграбчи китките на Скофийлд в огромните си длани.
След което започна да стиска.
Скофийлд никога не беше изпитвал подобна болка. Той падна на колене и стисна зъби. Ръцете му изтръпнаха и пръстите сами пуснаха пистолетите. Те изтракаха шумно на пода. Лиъри ги изрита настрани, след което хвана Скофийлд за гърлото и го захвърли на пода на куба.
Скофийлд помете стъклата и играчките, разби оцелялата стена в другия край и падна зад сцената.
Лусифър заобиколи подиума. Счупените стъкла хрущяха под всяка негова стъпка.
Скофийлд изстена и се опита да стане. Не успя. Само след секунда Лиъри се надвеси над него.
Серийният убиец го сграбчи за униформата, вдигна го и му нанесе удар, от който главата му едва не отхвръкна.
Гант наблюдаваше сцената безпомощно, завързана на кръста си. Автоматът на Скофийлд лежеше само на сантиметри от нея.
Борбата представляваше еднопосочен трафик на удари.
Лусифър удари пак, Скофийлд се сгърчи и падна на една страна.
Лусифър пристъпи към него, Скофийлд се опита да стане.
Лусифър го вдигна и го изхвърли през вратата в преградната стена.
След което го последва.
Още един ритник и Скофийлд се търкулна — окървавен и останал без дъх — до ръба на пълната с вода шахта на пода.
От водата изникна гигантската глава на влечуго, която посегна да го захапе.
Скофийлд се претърколи и избегна зловещите челюсти на сантиметри.
Господи!
Комодски варан. Най-големият гущер на света, известен с любовта си към човешкото месо. Президентът беше споменал, че в клетките на ниво 5 имало няколко — заедно с мечките от Кодиак — и че ги използвали по проекта „Китайски вирус“.
Лусифър видя варана и по лицето му плъзна зловеща усмивка.
Той вдигна Скофийлд от пода и го провеси над пълния с влечуги басейн.
Докато риташе и се съпротивляваше, Скофийлд забеляза отдолу поне две алигатороподобни тела.
Лусифър го пусна в басейна, без да се замисля.
Скофийлд потъна с плясък, секунда преди Лусифър да натисне бутона на вратата, която се плъзна над концентричните вълни, останали след падането му.
Вратата срещна с трясък отсрещния ръб на касата.
Запечата се. Заключи се.
Лусифър се ухили зловещо, като чу думкането на юмруци от долната страна и плискането на водата — вараните сигурно вече разкъсваха тъпия морски пехотинец.
Лусифър се засмя.
След което тръгна към другата част на ниво 4, където го очакваше удоволствието от транжирането на хубавата жена.
Либи Гант застина от ужас, когато Лусифър Лиъри се върна сам в лабораторията на ниво 4.
Не.
Не можеше да го е…
Не…
Гигантът крачеше уверено, вперил поглед в нея.
Той коленичи пред Гант и доближи лицето си до нейното. Дъхът му вонеше — вонеше на изядена човешка плът.
Той погали косата й.
— Срам и позор, срам и позор — подразни я. — Твоят рицар не се оказа безстрашният воин, за какъвто го мислех. Което означава, че вече сме… по-наясно с нещата.
— Едва ли — обади се един глас зад него.
Гигантът се извърна.
На вратата към карантинната зона стоеше Шейн Скофийлд и от дрехите му капеше вода.