— Преди да я докоснеш и с пръст ще трябва да се отървеш от мен — каза мрачно Скофийлд.
Лусифър изрева, сграбчи автомата от пода и започна да стреля.
Скофийлд просто отстъпи от вратата и се скри зад стената.
След секунди патроните свършиха и Лиъри захвърли автомата, и се втурна към карантинната зона.
Хоризонталната врата на пода беше отворена и в ямата продължаваха да се плискат вълнички. Зловещите очертания на комодските варани продължаваха да порят тъмната повърхност на басейна.
Незнайно защо не бяха посегнали на Скофийлд.
Лусифър го видя, точно до камерата, в десния край на басейна.
И се хвърли яростно към него.
Скофийлд се наведе и избегна удара. Сега беше спокоен и съсредоточен. Никакви изненади. Беше взел мярката на Лиъри.
Лусифър се извърна и замахна втори път. Пак пропусна. Скофийлд го наказа за грешката със светкавичен удар във физиономията.
Прас!
Счупен нос.
Лусифър изглеждаше по-скоро изненадан, отколкото ранен. Докосна стичащата се по лицето му кръв, като че ли беше някаква извънземна субстанция и като че ли го раняваха за пръв път в живота му.
Скофийлд го удари отново, мощно, и гигантът залитна.
Още един път, още по-силно, и Лусифър отстъпи крачка назад.
Още веднъж, още крачка назад.
Още веднъж — най-мощният удар, който Скофийлд беше нанасял някому — и кракът на гиганта докосна ръба на шахтата. Той се извърна за миг и точно тогава Скофийлд го удари в носа и Лусифър изгуби равновесие и падна по гръб…
… в бъкащия от комодски варани басейн.
Падането му беше съпроводено със силен плясък и когато пяната се успокои, комодските варани се нахвърлиха върху тялото му, превръщайки ямата в шеметен водовъртеж от змийска кожа, нокти и зъби — и в центъра на всичко това ритащият Лусифър и агонизиращите му писъци.
Басейнът изведнъж се превърна в гадно езеро от кръв и краката на Лусифър застинаха. Вараните продължиха да ръфат тялото му.
Скофийлд потръпна при гледката, но ако някой заслужаваше подобна смърт, това беше точно Лусифър Лиъри.
Той натисна бутона на вратата, скри отблъскващата гледка и побърза да се върне при Гант.
10:59
След минута Гант разтриваше китките си и чакаше Скофийлд да освободи изпадналия в безсъзнание Хагърти.
— Знаеш ли, този рожден ден беше наистина отвратителен. — Гант кимна към карантинната зона. — Какво стана? Мислех, че Лиъри те е…
— Успя — каза Скофийлд. — Копелето ме хвърли в един басейн с комодски варани.
— И как се измъкна?
Скофийлд посочи магхука си.
— Влечугите явно са много чувствителни към електромагнитните излъчвания. Научих този удивителен факт едва тази сутрин от едно момченце, казва се Кевин. Затова включих магхука и те дори не припариха до мен. След това отворих вратата от другата страна и се върнах тук. За негово нещастие, Лусифър нямаше електромагнитна кука, когато падна в басейна.
— Браво — каза Гант. — Много добре. А къде са президентът и Кевин?
— В безопасност. Извън комплекса.
— А ти защо си тук?
Скофийлд си погледна часовника.
Беше точно 11:00.
— По две причини. Първата е, че точно след пет минути ще се активира механизмът за самоунищожаване на комплекса. След още десет минути цялото това място ще се изпари, а ние не можем да го допуснем, докато Цезар Ръсел все още е в него. Затова трябва или да спрем механизма, или, ако не успеем, да изведем Цезар Ръсел.
— Чакай малко — прекъсна го Гант. — Трябва да спасим Цезар ли?
— Нашият домакин си е сложил в сърцето същия предавател като на президента. И ако загине, загива и страната.
— Кучи син! А каква е втората причина?
Скофийлд се изчерви.
— Трябваше да те намеря.
Лицето на Гант грейна, но интонацията й остана небрежна.
— Добре, ще го обсъдим по-късно.
— Няма да е лошо — отвърна Скофийлд, докато развързваше току-що съвзелия се Хагърти. — Какво ще кажеш довечера да излезем някъде?
Гант не успя да сдържи усмивката си.
— С удоволствие.
11:01
Скофийлд и Гант бързо се издигаха към главния хангар върху миниплатформата, въоръжени единствено с пистолетите на Скофийлд — Гант с М9-ката, а Скофийлд с „Пустинния орел“.
Скофийлд беше пратил Хагърти към аварийния изход на ниво 6. Като видя на какво се беше превърнало тялото на Харпър, Хагърти дори не понечи да спори. Най-голямата му мечта беше да се измъкне колкото може по-скоро от Обект 7.
— Не знам как ще спрем механизма — наруши мълчанието Гант, докато Скофийлд я инжектираше с ваксина преди да стигнат до заразения хангар. — Кодът трябва да се въведе до 11:05, а ние не го знаем.