######################## ВНИМАНИЕ ############################
Скофийлд погледна часовника в долния десен ъгъл на екрана.
11:04:29
11:04:30
11:04:31
11:04:32
— Тик-так, тик-так — обади се радостно Цезар. — Представям си как се чувствате, капитане. Няма хитроумни планове, няма совалки, няма тайни изходи. След като процедурата по унищожението се задейства, нищо не може да я спре. Аз ще умра, но ще умрете и вие, и цяла Америка.
Цифрите на часовника не спираха да се сменят.
Скофийлд стоеше и наблюдаваше безпомощно как секундите се изнизват една след друга, наближавайки 11:05.
Не можеше да направи нищо.
11:04:56
11:04:57
Скофийлд стисна юмруци в безсилна ярост.
Знаеше кода! Знаеше го. Но не можеше да го използва. И къде по дяволите беше Гант? Какво правеше?
11:04:58
11:04:59
11:05:00
— Старт — усмихна се Цезар.
— Мамка ти! — отвърна Скофийлд.
Екранът издаде звук.
ПРОТОКОЛ НА ЗАКЛЮЧВАНЕ СО (С) 07-А
ПРОЦЕДУРА ЗА САМОУНИЩОЖАВАНЕ АКТИВИРАНА
10:00 МИНУТИ ДО ДЕТОНАЦИЯТА
На екрана се появи мигащ обратен брояч.
10:00.
9:59
9:58
В този момент навсякъде из комплекса — дори в елеваторната шахта — светнаха мигащи червени лампи.
От високоговорителя на аварийната комуникационна система се разнесе електронен глас:
— Внимание. Десет минути до самоунищожението на комплекса…
В този момент Кърт Логан отклони поглед към мигащите червени светлини и за част от секундата се разсея.
Скофийлд изобщо не се поколеба.
Хвърли се с цялата си тежест върху Логан и двамата се стовариха тежко върху компютърното табло.
Логан вдигна пистолета си, но Скофийлд сграбчи ръката му и я изви с всичка сила. Командосът изтърва пистолета.
Цезар не помръдна — наслаждаваше се на гледката с налудничава усмивка.
Скофийлд и Логан се бяха вкопчили един друг, обляни от кървавочервена светлина. Двамата елитни воини си разменяха удари, заучени по една и съща система, точно като огледални образи.
Но Скофийлд беше изтощен от битката с Лусифър и затова направи пропуск, който Логан наказа безмилостно — наведе се, сграбчи Скофийлд за кръста, вдигна го във въздуха и го изхвърли през счупеното стъкло на контролната зала.
Скофийлд излетя заднишком и затвори очи в очакване на твърдия под на десет метра отдолу.
Той не дойде.
Полетът му се оказа изненадващо къс.
Буф!
Тупна върху някаква груба дървена повърхност, която се разклати под тежестта му.
Скофийлд отвори очи.
Намираше се върху една от дървените греди, които висяха от порталната система на главния хангар. Порталният кран беше застопорен точно до контролната зала, без да пречи на обзора на онези вътре.
Гредата беше свързана с релсите отгоре посредством три дебели метални вериги, скрепени с пружинна ключалка.
От механизма висеше малка квадратна кутия с три бутона, която очевидно управляваше крана напред и назад по релсите.
Внезапно гредата се залюля бясно и Скофийлд видя, че Кърт Логан е скочил върху нея.
Долу в хангара Либи Гант чу трясъка на счупено стъкло и вдигна поглед към сградата.
Току-що беше открила онова, което търсеше — и видя как Скофийлд излита от прозореца на залата и тежко пада върху дървената греда над хангара.
След това видя как Кърт Логан се подава от прозореца и скача с лекота върху същата греда.
— Не… — прошепна Гант и вдигна пистолета си, но точно тогава в краката й засвистяха куршуми.
Тя се хвърли на пода и потърси прикритие зад труповете и отломките. Когато накрая вдигна глава, видя, че Цезар Ръсел се е навел през прозореца на контролната зала, размахва автомат и крещи: „Не, не! Честна борба, ако обичаш!“
— Внимание. Девет минути до самоунищожаването на комплекса…
Логан коленичи на дървената греда и удари Скофийлд в лицето.
— Доста ни усложни деня, капитане.
Кървавата светлина обливаше разкривените му от ярост черти.
Още един удар. Още по-жесток.
Главата на Скофийлд се заби в дървото и носът му се напълни с кръв.
Тогава Логан грабна кутията отгоре и натисна единия бутон.
Гредата се разтресе и бавно започна да се плъзга към пространството над елеваторната шахта. Двигателят работеше с нафта и изобщо не зависеше от електричеството на комплекса.
Логан продължи да удря Скофийлд, без да спира да говори.
— Знаеш ли, спомням си…
Удар.
— … как винаги побеждавахме путките от морската пехота в годишните състезания…
Удар.
— … прекалено лесно. Вие сте позор…
Удар.
— … за нацията, за знамето и за курвенските си майки.
Удар.
Скофийлд едва смогваше да държи очите си отворени.