Гредата се пръсна на парчета.
Съдбата на Логан беше същата.
Той падна с безумна скорост върху останките на АУАКС-а, гърлото му срещна някакъв остър метален ръб и главата му отхвръкна отрязана. Тялото му просто се разпльока като домат върху платформата.
Колкото до Скофийлд, след първоначалния подскок от внезапното спиране, той се залюля със страшна скорост към стената на шахтата, удари се тежко в нея, отскочи и увисна само на петдесет метра от платформата, едва дишащ, с изгарящи от болка рамене и ръце, но жив.
Двата магхука бързо го издигнаха до хангара.
— Внимание. Шест минути до самоунищожаването на комплекса…
Гант го издърпа през ръба на шахтата точно в 11:09 и сухо попита:
— Ти ли твърдеше, че мостът „Харбър“ е невъзможен?
— Вярвай ми, страшно се радвам, че не съм бил прав.
Гант се усмихна.
— Е, доказах, че не си прав, просто защото исках още една. Автоматният откос я прекъсна.
На десния й глезен разцъфна кървава рана — и го раздроби, — две други се появиха на лявото рамо на Скофийлд.
Двамата морски пехотинци се свлякоха на пода. Цезар Ръсел излезе от сградата и продължи да стреля с налудничава усмивка.
Скофийлд — ранен, но подвижен — избута Гант зад остатъците от барикадата на Седми взвод.
След това грабна нейната берета и се втурна през черно-червения свят право към останките на Найтхоук Две до пътническия асансьор — надяваше се да привлече вниманието на Цезар към себе си.
Масивният суперсталион на морската пехота все още беше пред вратата на пътническия асансьор — изпочупен и натрошен, с дупка на мястото на пилотската кабина.
Откосите от автомата на Цезар го последваха, но разстоянието беше прекалено голямо, за да го улучат.
Скофийлд скочи в кабината тъкмо когато куршумите надупчиха стените на хеликоптера.
— Хайде бе, герой! — изкрещя Цезар. — Какво става? Защо не стреляш по мен? От какво те е страх? Хайде! Вземи един автомат и отговори на стрелбата!
Но точно това беше нещото, което Скофийлд не можеше да направи. Смъртта на Цезар означаваше смърт за всички големи градове на Америка.
По дяволите!
Ситуацията беше възможно най-лошата.
По него стреляше противник, на чийто огън не можеше да отвърне.
— Лисица! — извика в микрофона си. — Добре ли си?
— Да…
Скофийлд продължи:
— Трябва да го хванем и да го изведем оттук. Някакви идеи?
Отговорът й бе заглушен от електронния глас по интеркома.
— Внимание. Пет минути до самоунищожаването на комплекса…
Скофийлд погледна през страничния илюминатор на пилотската кабина. Цезар се приближаваше към хеликоптера, обсипвайки стените му с куршуми.
— Това харесва ли ти бе, герой! — крещеше Цезар. — А, харесва ли ти!
Всичко във взривената кабина се тресеше от мощните изстрели. Скофийлд стисна зъби и хвана пистолета си. Двете рани в рамото го боляха ужасно, но адреналинът го крепеше.
Напълно откачилият Цезар стреляше на „ура“ по хеликоптера и се приближаваше.
Щеше да стигне до кабината след не повече от четири секунди…
Гласът на Гант гръмна в слушалката:
— Плашило! Приготви се да стреляш. Има и друг начин…
— Не мога да стрелям! — изкрещя Скофийлд.
— Трябва ми само секунда!
Гант държеше в ръце предмета, който беше търсила — черната кутия на АУАКС-а от ниво 2, която беше извадила преди деветдесет минути, черната кутия, която беше изритала небрежно на пода на хангара, когато затворниците я бяха заловили.
Бръкна в джоба на жълтия си биологичен костюм и извади червеното дистанционно управление.
Това беше ключът на предавателя с два бутона, отбелязани като „1“ и „2“.
Едва сега Гант разбра защо на дистанционното имаше два бутона.
Това дистанционно включваше и изключваше не само предавателя в сърцето на президента, но и този в сърцето на Цезар Ръсел.
Цезар почти беше стигнал до отворената кабина на хеликоптера.
Само след секунди щеше да стреля по абсолютно беззащитния Скофийлд.
— Идвам! — чу се налудничавият му смях.
Скофийлд лежеше на пода и гледаше през дупката отпред.
Нямаше никаква надежда.
— Лисица… — каза той в микрофона си.
— … каквото и да правиш… моля те, побързай.
Гант се потеше. Глезенът я болеше ужасно. Червените светлини се забиваха в мозъка й като удари на чук. Трябваше да се съсредоточи.
— Внимание. Четири минути до самоунищожаването на комплекса…
Беше активирала предавателя на черната кутия. Сега оставаше дистанционното.
Единственият въпрос беше кой ключ за кой предавател е.
Гант изобщо не се поколеба.
Цезар никога не би си сложил Номер 2.