Тя изчака паузата между два сигнала на черната кутия, натисна бутон „1“ и изключи микровълновия предавател в сърцето на Цезар. Ако се беше справила както трябва, сателитът нямаше да направи разлика между стария и новия сигнал.
Зеленият диод на черната кутия започна да мига.
Гант поднесе ръка към устните си.
— Плашило! Погрижих се за сигнала! Застреляй този мръсник!
В същия момент Цезар изникна пред Скофийлд.
Генералът се разсмя при вида на легналия на пода морски пехотинец с насочен право към него инкрустиран пистолет в ръка и размаха иронично показалец.
— О, не, не, не, капитане, не можеш да го направиш. Помни, никаква стрелба по чичко Цезар.
— Съвсем никаква? — каза Скофийлд.
— Никаква.
— Ох… — въздъхна Скофийлд.
И — баам! — бърз като светкавица стреля в Цезар.
От гърдите му бликна кръв.
Баам! Баам! Баам!
Цезар отстъпваше назад с всеки изстрел — с невярващ поглед и разкривено лице. Изпусна автомата и падна съвсем прозаично по задник.
Скофийлд се изправи, излезе от хеликоптера, отиде при него и изрита автомата надалеч от сгърчените пръсти на генерала.
Цезар още не беше мъртъв, но му оставаха секунди.
От ъгъла на устата му потече кръв. Беше жалък и безпомощен.
Скофийлд се вгледа в очите му.
— Как?… Как?… — прошепна Цезар. — Не можеш… да ме убиеш!
— Всъщност мога — отвърна Скофийлд. — И ще ти го оставя като тема за размисъл.
След което побърза да отиде при Гант. Трябваше да се махнат от Обект 7.
— Внимание. Три минути до самоунищожаването на комплекса…
Скофийлд вдигна Гант на ръце и я понесе към миниплатформата. Левият й глезен беше раздробен и тя изобщо не можеше да върви.
Но това нямаше никакво значение. Докато Скофийлд я носеше, тя държеше в скута си най-скъпоценната черна кутия на света.
Освен че трябваше да спасят живота си, много по-важно беше да изнесат записващото устройство на данните от полета извън от Обект 7 преди термоядреното му унищожение. Ако сигналът изчезнеше сега, всичко направено дотук щеше да е напразно.
— Е, умнико, как ще се измъкнем от тази седеметажна ядрена бомба?
Скофийлд натисна бутона на миниплатформата и тя бързо започна да се спуска. Погледна часовника си.
11:12:30
11:12:31
— Не можем да излезем през горната врата. Цезар е сменил кода, а на момчето от ВРУ ще му трябват поне десет минути, за да разбере новия код. През вентилационната шахта също няма да успеем да излезем навреме. С Книгата ни трябваше цяла минута, за да минем през него надолу. Изобщо не ни виждам двамата да го вземем за по-малко от десет нагоре. Освен това тази шахта много скоро ще се изпари.
— И какво предлагаш?
— Има начин, стига да стигнем навреме — отговори Скофийлд.
11:12:49
11:12:50
Скофийлд спря миниплатформата на ниво 2 и се отправи към отсрещния край на хангара, понесъл Гант на ръце.
— Внимание. Две минути до самоунищожаването на комплекса…
Стигнаха до стълбището.
11:13:20
Скофийлд се втурна надолу с Гант на ръце, вземаше по три стъпала наведнъж.
Отминаха ниво 3 с жилищните помещения.
11:13:32
Ниво 4, кошмарният етаж.
11:13:41
Ниво 5, наводненият етаж.
11:13:50
Скофийлд изрита вратата на ниво 6.
— Внимание. Една минута до самоунищожаването на комплекса…
Возилото, което щеше да ги спаси, ги чакаше.
Малката сервизна мотриса стоеше точно до стълбището, паркирана върху релсовия път към езерото Пауъл. Никой не я беше докосвал цял ден.
Скофийлд си припомни какво му беше казал за нея Хърби Франклин. Беше по-малка от обикновените Х-релсови мотриси и доста по-бърза — заоблена капсула на четири релси с кабина за двама души.
— Четиридесет и пет секунди до самоунищожаването на комплекса…
Скофийлд отвори вратата, напъха Гант в кабината и се качи в кръглата капсула.
— Тридесет секунди…
Натисна черния бутон на арматурното табло.
Х-релсовият двигател оживя.
— Двадесет секунди… деветнадесет… осемнадесет…
Скофийлд погледна релсите пред себе си. Те изчезваха сред черно-червения мрак в тунела.
— Давай! — извика Гант.
Скофийлд натисна лоста на дросела докрай.
— Петнадесет…
Малката мотриса се понесе към тунела.
— Четиринадесет…
Ускорението го залепи върху седалките.
Капсулата достигна 90 километра в час.
— Тринадесет…
Мотрисата ускоряваше бързо. Релсите под и над предното стъкло се изнизваха с огромна скорост.
160 километра в час.
— Дванадесет… единадесет…
Х-релсовата капсула влезе в тунела към езерото Пауъл и Обект 7 остана зад тях.
250 километра в час.