— Част Браво, вашите цели току-що излязоха от пътническия асансьор през тавана на кабината. На път съм да изгубя визуален контакт. Но са в шахтата. Заключвам всички врати в шахтата освен вашата. Вътре са. Извадете ги…
— Сър, част Ехо прочисти основния хангар. Чакам инструкции…
— Изпратете ги да помогнат на Чарли — каза Цезар, без да откъсва поглед от монитора с изображението на Скофийлд.
— Ехо, тук Контрол, отидете в хангара на ниво 1 и се присъединете към Чарли…
— Част Алфа, охраната на президента се качва по стълбите. Идват право към вас. Част Делта, пожарният изход на ниво 6 не се охранява. Имате разрешение да влезете по стълбите и да стреляте…
Беше абсолютно гигантски.
Огромен подземен хангар, голям почти колкото другия на приземното ниво, ако не и повече.
Имаше и самолети.
Един модифициран Боинг 707 АУАКС с двата характерни купола на опашката. Два зловещи бомбардировача Б–2 Стелт, с абсорбираща радиовълните черна боя, футуристичен дизайн и пилотски кабини, наподобяващи гневно смръщени вежди. И точно пред двата бомбардировача „Стелт“ един „Локхийд“ SR–71 — Блекбърд, най-бързият военен самолет на света, с елегантен свръхиздължен фюзелаж.
Огромните самолети се издигаха над Скофийлд и екипа му.
— Сега какво? — попита Майката.
Скофийлд се замисли и се вгледа в самолета АУАКС, чийто нос сочеше към елеваторната шахта. След това каза:
— Ще разберем дали това, което казват за сърцето на президента, е вярно.
Въздухът в пожарното стълбище беше пълен със свистящи куршуми.
Президентската охрана, вече само трима души, водеше Шефа по стълбите, като си проправяше път с узита, зигзауери и няколко пистолета, извадени от каишките на глезените.
Водеше един ранен в рамото млад агент — Хулио Рамондо.
Следваше го специален агент Джулиет Джансън, която беше поела командването на групата, по-скоро в действие, отколкото по протокол. Тя водеше президента.
Третият и последен оцелял агент се казваше Къртис — той покриваше гърба им, като стреляше надолу по стълбите.
Двадесет и осем годишната Джулиет Джансън беше най-младият бодигард на президента, но в момента това нямаше никакво значение.
Тя имаше магистърски степени по криминология и психология, бягаше сто метра за 13,8 секунди и беше отличен стрелец. Баща й беше американец — бизнесмен, а майка й беше от Тайван — университетска преподавателка. Самата Джулиет имаше идеална мургава азиатска кожа, волева брадичка, красиви бадемови очи и смолисточерна коса до раменете.
— Рамондо! Виждаш ли вратата? — изкрещя Джулиет.
След отчаяния опит да стигнат до шесто ниво и след жестоката смърт на Франк Кътлър, президентът и охраната му се озоваха в капан.
Командосите от шесто ниво ги застигаха отдолу, а онези, които ги бяха подгонили от общото помещение на трето ниво, се спускаха отгоре.
Не им оставаше нищо освен да се доберат до някое от нивата между шесто и трето — в противен случай щяха да се окажат в средата на сандвича от смъртоносен огън.
— Да! — извика Рамондо. — Хайде!
Джулиет Джансън стигна на площадката при Рамондо, като влачеше президента след себе си. Отгоре се дочуваше гръмовен тропот на ботуши. Куршумите рикошираха над главите им.
На площадката имаше врата с надпис:
— Смятам, че ситуацията е аварийна — каза тя и стреля три пъти със зигзауера си в ключалката, след което изрита вратата и набута президента в ниво 5.
Книгата огледа тъмната шахта на пътническия асансьор и забеляза на около петнадесет метра по-нагоре вратата към приземния хангар.
Той, Калвин, Елвис и Сексмашината стояха на покрива на кабината на спрелия асансьор. По стените на бетонната шахта бяха разположени нарядко няколко луминесцентни лампи.
— Защо излязохме от асансьора? — попита Елвис.
— Заради камерите — отговори Книгата. — Нямаше друг начин…
— Вътре сме като патици на гюме — намеси се Калвин Рийвс. — Господа, като най-старши поемам командването.
— И какъв е планът, капитан Америка? — попита Сексмашината.
— Продължаваме да се движим… — започна Калвин, но не успя да довърши, защото в този момент вратите на шахтата над главите им се отвориха и трима командоси откриха автоматична стрелба.
Куршумите рикошираха във всички посоки.
Книгата се наведе и се извъртя, при което забеляза въжетата на противотежестите, спускащи се покрай стената на шахтата и изчезващи отстрани на спрелия асансьор.