— Въжетата! — изкрещя той и се хвърли към стената, без да го е грижа за йерархията на командването. — Всички долу! Бързо!
Шейн Скофийлд се вмъкна в пилотската кабина на самолета АУАКС в хангара на ниво 1.
— Мозъчко.
— Отивам — Мозъчко изчезна в основната кабина на самолета.
— Затвори вратата — каза Скофийлд на Майката, която се беше качила последна, и също влезе в основната кабина. Вътрешността на АУАКС-а беше почти като на пътнически самолет — с тази разлика, че вместо седалки имаше големи плоски табла за следене.
Мозъчко вече се беше настанил пред едно табло и го беше включил. Скофийлд седна до него. Майката и Гант застанаха на пост до двата люка.
Пръстите на Мозъчко заиграха по клавиатурата на таблото.
— Майката каза, че сигналът е микровълнов — каза Скофийлд. — Сателитът го предава надолу, а след това радиочипът в сърцето на президента го отразява обратно.
Мозъчко написа още нещо.
— Има логика. Само микровълнов сигнал може да излезе от радиосферата на базата — и то само ако се знае ключовата честота.
— Каква ключова честота?
Мозъчко продължи да трака по клавиатурата.
— Радиосферата над базата е като чадър, огромен купол от хаотична електромагнитна енергия. Този енергиен чадър не позволява на неоторизираните сигнали да навлизат в базата или да я напускат. Но, като всяка добра система за заглушаване, и тази има определена честота за оторизирани сигнали. Това е ключовата честота — микровълнов обхват, който намира път през радиосферата, като избягва заглушаващите честоти. Нещо като тайна пътека през минирано поле.
— Значи този сателитен сигнал се излъчва на ключовата честота?
— Предполагам — отвърна Мозъчко. — Сега ще използвам купола на АУАКС-а и ще сканирам всички микровълнови честоти в базата. Тези самолетчета разполагат с най-добрата система за детекция и не би трябвало да ни отнеме… Ха! Открих я.
Той натисна ENTER и се появи нов екран.
— Сега виждаш ли? — Мозъчко разпечата образа от екрана. — Това е стандартна схема на отразяване. Сателитът изпраща търсещ сигнал — ето тези положителни пикове с честота около 10 гигахерца — а след това приемателят на земята, в случая президентът, отразява сигнала обратно към сателита — това са пиковете в отрицателната част на диаграмата.
Мозъчко огради пиковете върху разпечатката.
— Търсене и отразяване. — Ако се абстрахираме от интерференцията, отразеният сигнал се повтаря на всеки двадесет и пет секунди. Капитане, генералът от ВВС не лъже. В базата има нещо, което отразява микровълновия сигнал на сателита.
— А не може ли да е някакъв радиофар или нещо такова?
— Сигналът е неравномерен. Погледни, че честотата на отразяване не е една и съща. Забелязваш ли, че между пиковете от време на време се появява междинен пик? — Мозъчко посочи сигналите с по-малка амплитуда в два от кръговете.
— Какво означава това?
— Интерференция. Което означава, че отразеният сигнал се придвижва.
— Господи! Значи е вярно.
— И току-що стана още по-зле — обади се Гант откъм левия люк. — Вижте какво става отвън.
Скофийлд отиде до илюминатора и погледна.
И кръвта му се смрази.
Бяха поне двадесет.
Двадесет командоси от Седми взвод, тичащи през хангара с автомати Р–90 в ръце и газови маски ERG–6 на лицата — и бързо обкръжаваха самолета.
Първо усетиха миризмата.
Вонеше като в зоологическа градина — същата неповторима смесица от животински екскременти и талаш в затворено пространство.
Джулиет Джансън влезе в ниво 5, влачейки президента след себе си. Другите двама бодигардове побързаха да ги последват и да затворят стоманената врата.
Намираха се в просторно мрачно помещение. Три от стените представляваха поредици от бетонни клетки със стоманени решетки. Клетките покрай четвъртата стена изглеждаха малко по-добре — с прозрачни стени от фибростъкло, пълни с мастиленосиня вода. Джансън не успя да различи какво плува вътре.
Нещо изръмжа и тя се обърна.
Някакво огромно същество се размърда в една от стоманените клетки вдясно. Зад дебелата стоманена решетка се движеше нещо огромно, космато и тромаво.
Откъм клетката долетя неприятен пронизителен звук — сякаш някой чегърташе с нокът по черна дъска.
Специален агент Къртис се приближи до клетката и надникна през решетката.
— Внимавай — предупреди го Джансън.
Твърде късно.
В подземието отекна кръвожаден рев и една огромна черна глава — страховита комбинация от сплъстена козина, диви очи и остри петнадесетсантиметрови зъби — изскочи от тъмното и посегна да захапе сащисания агент.