Мозъчко тракаше по клавиатурата като картечница. На екрана се появи надпис: „МИКРОВЪЛНОВ ЗАГЛУШИТЕЛ ЗАДЕЙСТВАН“.
— Дръжте се! — извика Гант.
Над авенджъра се издигнаха две облачета дим…
… точно когато Мозъчко натисна ENTER.
Двата стингъра излетяха и се насочиха в идеален синхрон към пилотската кабина на самолета.
И изведнъж полудяха.
Въпреки че главите проследяваха източника на температура, мощната противоракетна електроника на АУАКС-а успя да ги обърка — разстрои сигналите на чиповете и вътрешните им логически системи. Вълната от радиошум, излъчвана от огромния купол на АУАКС-а, сякаш погълна двете бойни глави.
Двете ракети реагираха моментално.
И откачиха.
Синхронният им полет премина в небитието. Едната сви рязко надясно, а другата наляво. Дясната премина на сантиметри под корема на движещия се „Боинг“, а лявата прелетя точно над него.
От пилотската кабина Скофийлд наблюдаваше как едната ракета минава пред носа на самолета, след което за най-голямо негово изумление се насочи обратно към авенджъра, който я беше изстрелял!
След секунда ракетата се удари в бетонната стена и порази с огромна скорост един триметров метален бокс на стената.
Навсякъде се разхвърчаха бетонни отломки. Ударната вълна разкъса широката стоманена врата на бокса и един деформиран къс от нея се затъркаля с дрънчене по пода на хангара. Няколко парчета бетон паднаха върху авенджъра.
Скофийлд не знаеше какво е имало в този бокс, но каквото и да беше било, очевидно се беше изпекло на секундата.
Из хангара обаче обикаляше още една неконтролируема ракета.
Втората ракета зави покрай разрушената опашка на боинга, като свистеше диво из въздуха, после също зави обратно и се заби в северната стена на хангара, точно до вратата на пътническия асансьор. Разхвърча се поредният залп бетонни отломки. Онова, което последва обаче, беше много по-странно.
Изведнъж от дупката в стената избликна мощен гейзер вода — да, вода.
Скофийлд се намръщи.
— Какво е това, по дяволите?!
Мощната експлозия разтърси стените на асансьорната шахта.
Книгата и другите трима морски пехотинци висяха пред вратата на ниво 3 — вратата на ниво 2 се беше оказала заключена, поради което се спуснаха до следващото ниво. Експлозията ги накара да вдигнат глави.
Гледката беше колкото неприятна, толкова и неочаквана.
На двадесет метра отгоре една част от бетонната стена до вратата на ниво 1 се пръсна на парчета и се срути върху главите им.
Малко след бетона последва и водата.
Онова, което валеше върху Книгата и колегите му, можеше да се оприличи единствено на струя от шибан пожарен маркуч. Водата се изсипваше с грохот от дупката на ниво 1 и се стоварваше с всичка сила върху тях.
Не им оставаше друго, освен да се държат здраво за въжетата.
Но Книгата усети напора на водопада и разбра какво ги чака: щяха да паднат.
— … До, всички части, внимавайте! Имаме пробив в големите водни резервоари на ниво 1. Повтарям: целостта на водните резервоари на ниво 1 е нарушена…
— … Водата от резервоарите се излива в асансьорната шахта…
— Активирайте херметизацията — заповяда спокойно Ръсел. — Запечатайте шахтата. Нека събира вода.
— Слушам, сър.
Сексмашината падна пръв.
Ръцете му не издържаха на мощните струи вода, които се изливаха отгоре, и той пусна въжето и прелетя покрай Книгата.
Падаше бавно, като в някакъв кошмар, с широко отворени очи и уста, зинала във вик, погълнат от рева на водопада — след което изчезна в мастиленочерната бездна на шахтата.
— Мамка му! — изруга Книгата.
И направи единственото, за което се сети.
— Сержант! Не! — изкрещя Калвин, но беше късно.
Книгата отслаби хватката си върху въжето и се плъзна след Сексмашината.
Книгата падаше в мрака.
Спускането продължи доста време и тъкмо когато въжето започна да пари през белите му парадни ръкавици, дойде водата — дълбока вода — на дъното на шахтата.
Точно както се беше надявал.
Асансьорната шахта беше приблизително три на три метра и тъй като всичките й врати бяха херметизирани, огромното количество вода бързо запълваше дъното й.
Естествено, Сексмашината беше изплувал и сега кашляше и плюеше вода. Но беше жив.
— Добре ли си? — извика Книгата.
— Аха!
След малко Калвин и Елвис също се спуснаха по въжетата на противотежестите. Отгоре продължаваха да бликат мощни струи.
— Добре, капитан Фантастик — обърна се Елвис към Калвин. — Чудното ни скривалище се пълни с вода! Какво ще правим сега?