Калвин се поколеба.
Книгата не. Той кимна към една двойна врата на няколко метра отгоре и каза:
— Много просто. Влизаме там!
Мозъчко надникна през дупката в опашката на самолета.
— Мамка му…
Мощният гейзер от дупката в стената над пътническия асансьор заливаше бетонния под на хангара.
— Що за водопад е това, по дяволите?
— Нищо особено. Просто поредният хаотичен и ужасен ден с Плашилото — обади се Майката.
— Ей! — Гант погледна през своя илюминатор. — Какво стана с онези типове на крилото?
Майката и Мозъчко се обърнаха, за да погледнат крилата на самолета.
Командосите от Седми взвод бяха изчезнали.
И тогава чуха зловещите стъпки по покрива на самолета.
АУАКС-ът продължаваше яростния си кръг из хангара, но колесниците му вече газеха в три сантиметра вода.
Завоят всеки момент щеше да опише пълен кръг — сега носът сочеше празното пространство от хангара, водещо към широко отворената врата на елеваторната шахта.
Скофийлд натисна педалите и направи опит да удържи контрола над огромния самолет.
Порталът към елеваторната шахта се показа пред погледа му. Водата се стичаше през ръба на шахтата като една истинска Ниагара и пропадаше нанякъде.
Хидравличната самолетна платформа определено беше най-добрият начин за измъкване от ситуацията, но доколкото си спомняше, я беше видял за последно на някое от долните нива…
И тогава, доста по-скоро отколкото беше очаквал, таванът на пилотската кабина експлодира сред облак от искри.
Всъщност не беше таванът, а един от аварийните люкове на тавана на пилотската кабина, който се отваряше в случай на катапултиране на седалката.
В момента, когато люкът се отвори, кабината бе подложена на ожесточен обстрел, който размаза уредите върху контролното табло.
Първата буря от куршуми бе последвана от втора, която разкъса тапицерията на празното пилотско кресло — лявото, онова, в което беше седяла Майката.
Скофийлд разбра какво ще последва и побърза да се смъкне в тясното пространство пред дясната седалка.
Само след секунда от люка се показаха два крака в кубинки и стъпиха тежко върху седалката — бяха на някакъв страховит командос от Седми взвод.
Маскираният войник се обърна и насочи автомата към задната част на пилотската кабина. След това погледна напред и надолу — където за огромна своя изненада видя свития на пода Скофийлд.
Невъоръженият и напълно беззащитен Скофийлд видя как показалецът в черната ръкавица обира хлабината на спусъка…
И ритна.
Не краката на мъжа, а лоста под седалката — лоста на катапулта.
Ритникът му попадна точно в целта.
Пилотската седалка с гръмко свистене излетя през люка на покрива и отнесе командоса!
Уилис Питона наблюдаваше с абсолютно и неподправено удивление как един от хората му излита с невероятна скорост от пилотската кабина на АУАКС-а покрай смаяните си колеги, стъпил върху катапултиралата седалка.
Войникът излетя като куршум и се удари — жестоко и шумно — в бетонния таван.
Хрущенето на врата му отекна зловещо в подземния хангар — звукът се чу дори сред воя на самолетните двигатели. Командосът загина на място, размазан от сто и петдесет килограмовата седалка, която прекърши тялото му като вейка в бетонния таван.
Междувременно Скофийлд беше извадил беретата си и стреляше напосоки през люка на покрива, за да не позволи на никой друг да проникне в кабината.
След няколко секунди патроните му свършиха и Скофийлд се изправи и погледна през предното стъкло…
И видя, че самолетът се движи с пълна скорост към огромната врата на елеваторната шахта!
„Ох!“
В следващите части от секундата направи опит за решение на проблема.
Покривът гъмжеше от командоси — всъщност целият хангар гъмжеше от командоси.
А той, Гант, Майката и Мозъчко бяха хванати в капан в самолета.
Решението?
Елементарно.
Да се измъкнат от хангара.
Но от хангара нямаше измъкване. Бяха натикани в самолета и в мига, в който го напуснеха, бяха мъртви.
Освен, разбира се, ако не се измъкнеха от хангара на борда на самолета…
Ами да…
Скофийлд седна на седалката на втория пилот и пое контрола над самолета. Въпреки повредите от стрелбата уредите продължаваха да функционират.
Той отвори клапите докрай и насочи самолета право към огромната стоманена врата на елеваторната шахта.
— Какво прави, по дяволите? — възкликна Питона.
Гигантският АУАКС набра скорост и се засили към отворената врата на елеваторната шахта.
Командосите на покрива залитнаха от инерцията, видяха накъде се е насочил самолетът и очите им се разтвориха от ужас.