— Не вярвам да го направи — вълнуваше се Питона, докато наблюдаваше как хората му скачат от покрива на носещия се към шахтата самолет.
В кабината на самолета Скофийлд затегна предпазния си колан и натисна бутона на интеркома.
— Дами и господа, говори капитанът на самолета. Намерете си място и се овържете като хората, защото всеки момент излитаме.
Отзад, в основната кабина, Гант и другите двама морски пехотинци погледнаха към пилотската кабина. Вратата беше отворена и през предното стъкло съвсем ясно се виждаше огромната шахта.
— Той наистина ли… — почна Гант.
— Наистина — отговори Майката.
След което се хвърлиха едновременно към най-близките кресла и трескаво затърсиха предпазните колани.
Модифицираният Боинг 707 — лишен от опашката си — се носеше с пълна скорост по наводнения под на хангара право към пустата елеваторна шахта.
И в следващия момент пропадна — с носа надолу — като полудял камикадзе.
Продължи да пада — надолу, надолу, надолу — и накрая се стовари с грохот върху масивната хидравлична платформа, която беше спряла на ниво 4, на шейсет метра под хангара.
Носът на самолета се смачка в момента, в който удари елеваторната платформа. Всички незакрепени предмети в боинга се разхвърчаха като шрапнели. Двата леви двигателя се сгромолясаха върху платформата и отскочиха високо във въздуха.
Самолетът се закрепи на носа си и стоя така сякаш цяла вечност, след което бавно, като отсечено дърво падна върху лявото си крило и го откърши. Накрая осакатената машина подскочи за последен път и се срина върху платформата с оглушителен трясък.
Светът в АУАКС-а беше застинал на четиридесет и пет градуса наляво.
Майката, Гант и Мозъчко висяха на креслата си и позите им щяха да бъдат комични, ако не бяха драматични. Тъкмо разкопчаваха предпазните колани, когато Скофийлд нахлу в основната кабина.
— Хайде — викна той и помогна на Майката да се отвърже. — Трябва да изчезваме. Ще дойдат всеки момент.
— Накъде? — попита Гант.
Скофийлд загриза долната си устна.
— Трябва да намерим президента.
— Господи! Този бутна шибания самолет в дупката.
— Части Чарли и Ехо, започнете преследване…
— Президентът е на ниво 5 и се насочва към затвора…
— Разбрано, Браво. Да, във водата са, в асансьорната шахта. Добра идея…
— Какво прави Боата? — попита Ръсел. Капитан Бруно Макконъл. Боата беше командирът на част Браво, една от Петте змии.
— Той е на покрива на пътническия асансьор, сър. Възнамерява да пусне асансьора до долу и да удави тия копелета. А ако се опитат да изплуват отстрани, ще ги застреля.
Книгата и другите трима морски пехотинци цапаха на повърхността на все по-дълбоката вода в шахтата на пътническия асансьор.
Отгоре им продължаваха да се изливат огромни количества вода. Нямаше никакви изгледи да престане; нивото в шахтата се повишаваше бързо и ги издигаше към най-близката асансьора врата.
Изведнъж над главите им се чу прищракване на механизъм, последвано от бучене на двигател, което заглуши дори грохота на водопада.
Книгата вдигна глава — тъкмо когато водата спря.
Е, почти спря. Сега се стичаше по стените на шахтата, образувайки водна завеса пред въжетата на противотежестите.
— Какво става? — попита Сексмашината.
И Книгата я видя.
Надвисналата над главите им сянка — квадратна сянка, — която се приближаваше и ставаше все по-голяма и по-голяма.
— Какво е това? — попита Калвин Рийвс.
— Мамка му… — възкликна Книгата. — Асансьорът.
Пътническият асансьор се спускаше по шахтата. Водата се стоварваше с грохот върху покрива му и се стичаше по стените му.
Високо горе на приземното ниво двама снайперисти от Седми взвод лежаха през отворената врата, насочили инфрачервените си визьори към шахтата.
Мерниците им сочеха към покрива на асансьора в очакване някой да използва единствения изход от капана — пространството покрай кабината на спускащия се асансьор.
— Коти — каза Книгата. — Много коти.
Чакаше ги или удавяне под тежката асансьора кабина, или куршум — враговете им несъмнено само чакаха някой да излезе отстрани…
Огледа бързо двойната врата на около половин метър над главите им. Там с черна боя пишеше „5“.
Ниво 5.
За момент се зачуди какво ли има на това ниво, но реши, че въобще не го е грижа. Вратата беше единственият изход.
Книгата се надигна от водата и стъпи на прага на вратата. Водната пелена се изливаше върху главата му.