— Ей, дъртак! Бас ловя, че дупето ти е много меко и хубаво…
— Хайде. — Джулиет дръпна президента настрани.
Стигнаха до решетестата врата.
— Къртис, отвори я — заповяда тя.
Агент Къртис коленичи пред вратата и извади от джоба на сакото си някакъв високотехнологичен шперц.
Докато Къртис отваряше, Джансън огледа помещението.
Шумът и крясъците бяха невъобразими. От килиите стърчаха безброй ръце. Безброй физиономии се опитваха да се проврат през решетките. И този несекващ писък…
— Аааааааааааа!
Явно никой от затворниците не беше познал президента. Но всички крещяха…
Изведнъж някъде отзад се разнесе силно и отчетливо „Дуум“.
Джулиет се извърна с автомат в ръка.
И видя един морски пехотинец в подгизнала парадна униформа с насочена към нея пушка-помпа „Ремингтън“.
Зад него имаше още трима, също мокри.
— Спокойно! Спокойно! — каза Книгата и свали пушката, която беше взел от оръжейната в преддверието. — Ние сме!
Калвин Рийвс пристъпи напред и заговори сериозно.
— Какво става тук?
— Вече изгубихме шестима души и онези копелета от ВВС ни следват по петите — отговори Джулиет.
Агент Къртис успя да пъхне шперца в ключалката и натисна един бутон.
Шперцът издаде звук, наподобяващ стържене на зъболекарска машина. Ключалката прещрака шумно и вратата се отвори.
— Какви са плановете ви, агент Джансън? — попита Калвин.
— Да се разкарам оттук — отвърна Джулиет. — Като начало трябва да се изкачим по тази рампа. Хайде.
Къртис и Рамондо поеха първи, следвани от Калвин. Джулиет побутваше президента след тях. Сексмашината и Елвис вървяха най-отзад. Книгата крачеше до Джулиет и ги прикриваше.
Тъкмо когато щяха да тръгнат по рампата, някъде отгоре един глас се извиси над останалите.
— Аз не съм затворник — аз съм учен! Познавам обекта! Мога да ви помогна!
Джулиет и Книгата се обърнаха да видят кой вика.
Човекът се беше вкопчил в решетката. По нищо не се различаваше от останалите затворници в целия този хаос.
Но по-внимателният оглед показваше, че е различен от тях.
Първо, не беше облечен в синя затворническа униформа, а в бяла лабораторна престилка върху риза и разхлабена вратовръзка.
Второ, нямаше вид на оскотял дегенерат. Всъщност точно обратното. Беше нисък, с очила и рядка русолява коса.
Джулиет и Книгата се приближиха към клетката му.
— Кой сте вие? — надвика Джулиет крясъците.
— Хърбърт Франклин! — отвърна бързо той. — Аз съм лекар, имунолог! До днес сутринта работех върху ваксината! След това онези от ВВС ме затвориха тук.
— Познавате ли обекта? — извика Книгата. Зад гърба му Джулиет хвърли бърз поглед към тежката врата, която разделяше затвора от клетките на животните. Някой думкаше от другата й страна.
— Да! — каза Франклин.
— Какво мислиш? — обърна се Книгата към Джулиет.
Тя се поколеба, после се обърна към рампата.
— Къртис! Ела бързо! Трябва да отвориш една врата!
След две минути цялата група, включително новият й член, тичаше нагоре по рампата.
Но докато изкачваха ниския наклон към следващия етаж, никой не забеляза водата, която започна да залива рампата.
Когато АУАКС-ът се стовари върху масивната елеваторна платформа, тя се намираше на ниво 4 — близо до мястото, което президентът и антуражът му бяха напуснали преди близо час.
Сега осакатеният Боинг 707 лежеше по цялата ширина на елеваторната платформа.
Цялата платформа беше осеяна с парчета огънат метал.
Две гуми на колесниците бяха гръмнали при падането. Самият боинг беше паднал на носа си, който се беше подгънал под него, а лявото крило се беше отчупило наполовина, поемайки огромната тежест на самолета. Десетметровите радарни куполи като по чудо бяха останали абсолютно невредими.
Шейн Скофийлд изскочи от останките на самолета и се завтече към гигантската стоманена врата. Гант, Майката и Мозъчко го последваха.
Малката врата в основата на големия самолетен портал се отвори без Никакви проблеми.
Още не прекрачил прага на вратата, Скофийлд вдигна пистолета си и стреля. Куршумът попадна в камерата на стената и я изпрати в небитието сред облак електрически искри.
— Стига камери — отбеляза Скофийлд и продължи напред. — С тях успяват да ни следят навсякъде.
Тръгнаха нагоре по късия коридор и стигнаха до една солидна на вид врата с кормило като на банков сейф.
Майката го завъртя и вратата се отвори.
Скофийлд влезе пръв, вдигнал пистолета си.