Влязоха в някаква лаборатория. По стените бяха наредени множество компютри с работещи монитори. Цялото свободно от компютри и монитори пространство беше заето от терминали с клавиатури и лабораторни съдове от прозрачна пластмаса.
Иначе лабораторията беше безлюдна…
Изстрел!
Още един!
Гант беше ликвидирала две камери.
Скофийлд продължи да оглежда просторното помещение.
Най-впечатляващото в лабораторията бяха косо разположените прозорци точно срещу входа.
Той се приближи и погледна през тях…
… и видя просторно помещение, в чийто център висеше огромен прозрачен куб, който не се опираше нито в тавана, нито в стените.
Стената зад куба — същата, която разделяше нивото на две — не достигаше до тавана, а свършваше на около два метра под него и продължаваше под формата на дебело стъкло. През това стъкло Скофийлд забеляза множество пресичащи се висящи пътеки, монтирани над онова, което се намираше зад стената.
Вниманието му обаче бе привлечено от съдържанието на куба.
Кубът беше с размерите на голяма дневна. На този извод навеждаше и фактът, че „дневната“ беше пълна с най-обикновени мебели и уреди — диван, маса, кресла, телевизор, електронна игра и, най-странното от всичко, единично легло, застлано с покривка, изпъстрена с герои от анимационни филми.
На пода лежаха разхвърляни играчки. Колички „Мачбокс“. Яркожълт космически кораб от „Епизод едно“. Няколко книжки с картинки.
Скофийлд поклати глава.
Приличаше на детска стая.
Точно в този миг обитателят на стаята излезе с небрежна походка от дискретно прикрития със завеса ъгъл на стаята — тоалетната.
— Какво става тук, по дяволите? — възкликна Скофийлд.
В северната страна на издигнатата лаборатория имаше стъпала, които водеха към куба.
Скофийлд ги изкачи и тръгна покрай източната стена на куба. Гант го последва. Майката и Мозъчко останаха отпред.
Скофийлд и Гант спряха пред огромния куб и впериха погледи в него.
Обитателят на куба ги видя и небрежно закрачи към стената на херметичното съоръжение.
Стигна до прозрачната бариера пред Скофийлд, наклони глава на една страна и каза:
— Здрасти.
Беше още момче.
— Сър, имам пълно визуално затъмнение в лабораториите на ниво 4. Започнаха да унищожават камерите…
— Учудвам се, че не се сетиха по-рано — отвърна Ръсел. — Къде е президентът?
— На ниво 5, придвижва се по рампата към ниво 4.
— А нашите?
— Част Алфа изчаква в карантинната зона на ниво 4. Част Делта спря в отделението с животните на ниво 5.
Цезар се усмихна.
Въпреки, че за момента Делта беше възпрепятствана, целта на придвижването й беше съвсем ясна. Частта трябваше да изтласка президента нагоре в комплекса — където го чакаше Алфа…
— Кажи на Делта да щурмуват вратата и да тръгнат по рампата, за да им отрежат пътя за връщане.
Беше на не повече от шест години.
Рошавата му кестенява коса, която влизаше в очите, тениската с „Дисниленд“ и маратонките „Конвърс“ бяха същите като на милиони други американски момчета.
Само че това момче живееше в стъклен куб в сърцето на свръхсекретна база на ВВС на САЩ.
— Здрасти — отвърна предпазливо Скофийлд.
— Защо те е страх от мен? — попита изведнъж момчето.
— Да ме е страх ли?
— Да, страх те е. От какво те е страх?
— Откъде разбра, че ме е страх?
— Просто знам — отвърна загадъчно детето. Гласът му беше толкова спокоен, че Скофийлд си помисли, че гледа някакъв филм. — Как се казваш?
— Шейн. Но повечето ми викат Плашилото.
— Плашилото ли? Смешно име.
— А ти как се казваш?
— Кевин.
— Кевин чий?
— Как чий? — учуди се момчето.
Скофийлд се поколеба.
— Откъде си, Кевин?
Момчето сви рамене.
— Оттук. Никога не съм излизал оттук. Искаш ли да ти покажа нещо?
— Да.
— Знаеш ли, че „Туинкис“ осигуряват половината дневна необходимост от глюкоза на едно дете и освен това са вкусна закуска?
— Не, не знаех — премигна Скофийлд.
— А знаеш ли, че влечугите са толкова чувствителни към промените в земното магнитно поле, че според някои учени дори могат да предсказват земетресенията? О, по Ен Би Си знаят всичко — каза момчето.
— Мислиш ли? — Скофийлд и Гант се спогледаха.
В този момент от другата страна на преградната стена отекна силен металически звук.
Скофийлд и Гант се извърнаха и видяха, че осветлението в другата част на ниво 4 угасва.
Президентът на САЩ крачеше предпазливо по рампата, свързваща нива 4 и 5, заобиколен от трима агенти на Секретната служба, четирима морски пехотинци и един кротък учен.