В края на рампата имаше голяма подвижна решетка — нещо като гаражна врата, само че хоризонтална.
Джулиет Джансън натисна един бутон на стената и хоризонталната врата се плъзна, разкривайки зловещия мрак отгоре.
— Вратата на рампата се отваря… — прошепна в микрофона си един от десетте командоси в карантинната зона на ниво 4.
— Останалите деветима членове на част Алфа се бяха прикрили на най-различни места в източната секция на карантинната камера и бяха насочили автоматите си към рампата в средата на помещението. С газовите маски и очилата си за нощно виждане приличаха на огромни хищни насекоми, дебнещи жертвата си.
Хоризонталната врата се плъзна бавно, пропускайки широк сноп светлина в тъмното помещение. Единствената друга светлина в тази зона идваше от стъкленото помещение зад стената, която разделяше нивото на две.
— Стойте настрани, докато не се качат всички — заповяда Кърт Логан. — Никой не трябва да излезе оттук жив.
Двамата агенти от Секретната служба Къртис и Рамондо пристъпиха в полумрака с вдигнати узита. Калвин Рийвс и Елвис ги последваха.
Президентът влезе след тях заедно с Джулиет. Държеше неохотно един малък пистолет „Зигзауер“ Р–228, който Джулиет му беше дала ей така, за всеки случай.
Зад тях вървяха ученият Хърбърт Франклин, Книгата и Сексмашината, които ги прикриваха с пушките-помпи.
Книгата изобщо не хареса помещението.
Различи многобройните силуети на най-различни съоръжения. Точно вдясно, до южната стена на огромното помещение, имаше някаква продълговата осмоъгълна камера. Отляво се виждаха потънали в мрак осем камери с размери на телефонни будки. Едва доловимата светлина откъм другата част на помещението падаше върху множеството окачени пътеки, увиснали на три метра под тавана.
В мига, в който Книгата стъпи на нивото, вратата в пода се плъзна и отряза пътя им за отстъпление.
Калвин беше натиснал бутона на пода и я беше затворил.
Книгата преглътна. Лично той би я оставил отворена.
Включи полицейския фенер, който беше взел от преддверието на ниво 5, хвана го под дулото на пушката си и прокара лъча му из тъмното помещение.
Калвин Рийвс пое стратегическото командване.
— Вие двамата — прошепна той на Къртис и Рамондо, — проверете онези телефонни будки и застанете пред вратата на стълбището. Хейнс, Люики, Райли — обърна се той по фамилия към Елвис, Сексмашината и Книгата — претърсете зад тази карантинна камера и подсигурете другата врата. — Той посочи преградната стена. — Джансън. Ние с теб оставаме с Шефа.
Къртис и Рамондо изчезнаха към изпитателните камери и след секунди се появиха пред входа на стълбището.
— Няма никой — каза Рамондо.
Книгата, Елвис и Сексмашината навлязоха в мрака зад карантинната камера. Видяха само един тесен и пуст коридор. Нищо друго.
— Вижте какво има там — каза Книгата, когато тримата морски пехотинци излязоха иззад продълговатата осмоъгълна камера, и те тръгнаха към вратата в преградната стена.
Рийвс следваше стандартната тактика за сражение в ограничено затворено помещение — когато от врага няма и следа, подсигури всички изходи и определи позициите си.
Това беше най-голямата грешка.
Не само защото ограничи възможностите си за отстъпление, но и защото направи точно това, което очакваше от него.
Кърт Логан — който вече се намираше в ограниченото и затворено помещение.
Докато Елвис и Сексмашината напредваха към преградната стена, Книгата прокара лъча на фенера по десетметровата карантинна камера. Беше огромна.
В края й откри малка стъклена врата и насочи светлината през нея.
И подскочи.
В него се взираше радостно ухилена азиатска физиономия, притисната до стъклената стена.
Азиатецът сочеше нещо на тавана на карантинната камера.
Книгата проследи пръста му с фенера и вдигна глава…
… и пред погледа му попадна приличното на богомолка лице на командос от Седми взвод с очила за нощно виждане и газова маска!
Единственото, което спаси живота на Книгата, беше фенерът.
Най-вече защото, макар и за миг, той заслепи мъжа на покрива на карантинната камера. Командосът извърна поглед от светлината, тъй като инфрачервените му очила я усилваха 150 пъти.
Но това време бе достатъчно за Книгата.
Пушката-помпа гръмна и командосът рухна от покрива на карантинната камера.
Нищожна утеха, като се имаше предвид, че в същия момент от покрива на камерата и от вътрешността на телефонните кабини се изсипа легион от черни фигури, които откриха безмилостен огън и превърнаха помещението в ад за Книгата и нещастната му група.