Записаните телефонни разговори излизаха на екрана на компютъра му във вид на водопад от числа — такова бе математическото представяне на поредицата телефонни разговори, проведени в Юта през последните няколко месеца.
На главата му имаше слушалки, които произвеждаха непрекъснат поток от радиостатични шумове. Погледът му беше прикован в екрана.
Едно беше ясно: онзи, който беше кодирал тези съобщения, си беше свършил работата добре. Феърфакс се занимаваше с тях вече цели два дена.
Изпробва няколко стари алгоритъма.
Нищо.
Опита няколко по-нови.
Нищо.
Щеше да го разбие, ако ще и да му отнемеше месеци.
Опита програмата, която беше разработил, за да кракне най-новата кодираща система на „Водафон“…
— … Kan bevestig dat in-enting plaasvind… — за секунда в слушалките оживя непознат гърлен език.
Очите на Феърфакс заблестяха.
„Хванах те…“
Приложи програмата към няколко други телефонни разговора.
И чудото стана — белият шум в слушалките изведнъж се преобрази в ясни гласове, които говореха на чужд език, примесен със странни откъслечни фрази на английски.
— … Toetse op laaste poging word op die vier-en-twientigste verwag. Wat van die onttrekkings eenheid?…
— … Reccondo span is alreeds weggestuur…
— … Voorbereidings onderveg. Vroeg oggend. Beste tyd vir onttrekking…
— … всичко си е на мястото. Потвърдете, че е на трети…
— … Onttrekking ’n probleem wees. Gestel ons gebruik die Hoeb land hier naby. Verstaan hy is ’n lid van Die Organisasie…
— … Sal die instruksies oordra…
— … акцията е в ход…
— … Die Reccondos is gereed. Verwagte aankoms by beplande bestemming binne nege dae…
Феърфакс погледна екрана и се усмихна.
Няма непробиваем код.
Той посегна към телефона.
След краткото сражение в зоната за карантина Скофийлд и другите се оттеглиха в отсрещната част на ниво 4 — при лабораторията с огромния прозрачен куб, — заключиха вратите и простреляха всички табла на охранителната система.
От всичките зони на обекта, които Скофийлд беше огледал досега, тази позволяваше най-лесна защита.
Като се изключеха вратите на пътническия асансьор, които вече бяха блокирани, останалите подстъпи към мястото бяха късата рампа към самолетния елеватор и стълбата към прозрачния куб.
Джулиет Джансън се отпусна изтощена на пода.
Президентът също.
Морските пехотинци — Книгата, Елвис, Сексмашината, Майката и Мозъчко — се събраха и набързо си разказаха за преживелиците в наводнената асансьорна шахта и в АУАКС-а.
Новият член на разнородната им група — ученият с престилката Хърбърт Франклин — седна в ъгъла.
Скофийлд и Гант останаха прави.
Вече разполагаха с малко повече оръжие, което бяха взели от труповете на командосите в зоната за карантина — автомати, няколко радиопредавателя, три изключително мощни циклонитови гранати и два експлозива с размерите на нокът, известни като лок-бластери.
Хората на Логан обаче си бяха свършили работата.
Стрелбата по собствените им хора беше имала за задача не само да ги доубие — целта й беше да повреди оръжията им и врагът да не може да ги използва. Поради това единственият трофей от битката се оказа само един автомат Р–90. Всички останали бяха годни само за старо желязо, както между впрочем и полуавтоматичните пистолети на командосите.
— Майка — каза Скофийлд и й подхвърли автомата Р–90. — Дръж под око изхода на рампата. Елвис, ти гледай стълбите към куба.
Майката и Елвис заеха позиции.
Скофийлд обаче не направи онова, което би направил почти всеки друг — не отиде при президента. Виждаше, че президентът не е ранен и че всичките му крайници са си на място — а и сърцето му продължаваше да бие, — значи всичко беше наред.
Вместо това отиде при Джулиет Джансън и каза:
— Докладвай.
Тя вдигна поглед към сребристите огледални стъкла на слънчевите му очила.
Беше го виждала на президентските хеликоптери, но досега не бяха разговаряли. Но все пак беше подочула това-онова от другите агенти. Той беше онзи от антарктическата мисия.
— Направиха ни засада в общото помещение на ниво 3, веднага след като излъчиха съобщението по Националната бедствена телевизия — каза тя. — И оттогава ни следват по петите. Тръгнахме към аварийния изход на ниво 6, но те ни причакаха и там. Върнахме се нагоре по стълбите и пак ни причакваха. Измъкнахме се през 5 и се качихме по рампата до 4 — и отново ни чакаха.
— Жертви?
— Осмина агенти от личната охрана на президента. Плюс един челен отряд долу на ниво 6. Общо седемнадесет души.
— Франк Кътлър?
— Загина.
— Нещо друго?
Джансън кимна към дребния човечец с лабораторната престилка.
— Взехме го от ниво 5 преди да попаднем на засадата в зоната за карантина. Казва, че бил учен. Бил работил тук.