— А какво има в аквариумите? — попита Джансън.
Хърби се поколеба.
— Един много рядък вид гущери — комодски варани. Това са най-големите гущери на планетата, стигат до три метра, приблизително колкото обикновен крокодил. Имаме шест.
— Тях за какво ги използвате? — попита Скофийлд.
— Комодските варани живеят само в Индонезия. Много добри плувци са, плуват дори между островите, но също толкова добре се придвижват и на суша — могат да застигнат бягащ човек и го правят доста често. Имунната им система е нещо невероятно. Те са практически неуязвими за която и да било болест. Лимфните им възли произвеждат свръхконцентриран антибактериален серум, който е в основата на оцеляването им в продължение на стотици хиляди години.
Президентът се намеси.
— Продуктите на базата на кръвта на комодските варани са съвместими със строежа на човешката кръв и като такива са основа на имунната система на Кевин. Вземаме от Кевин кръвна плазма, която се използва за производството на серум, който може да се вкара в източниците на питейна вода в страната — водно-серумен разтвор — и така ще имунизираме цялото население срещу Китайския вирус.
— Слагате химикали в източниците на питейна вода! — удиви се Скофийлд.
— О, не се случва за пръв път. През 1989-а сложихме антиботулинова противоотрова, а през 1990-а — ваксина против антракс — заради Ирак. Американците не го знаят, но са ваксинирани против най-сериозните биологични оръжия по света.
— А защо държите и затворници? — попита Книгата. — Те за какво, са?
Дребният учен сви рамене.
— Затворниците са съвсем друга работа. Те не осигуряват нито кръвни продукти, нито серуми. Ролята им е съвсем проста. Използваме ги като морски свинчета при опити с ваксината.
— Господи! — изуми се Гант, когато видя списъка с имената на затворниците. След като им беше разяснил ролята на затворниците, Хърби беше разпечатал имената им на един от компютърните терминали в лабораторията.
Бяха общо четиридесет и двама, всичките с по няколко доживотни присъди или осъдени на смърт, които бяха получили шанс да се спасят от електрическия стол.
— Изметта на изметта — каза Хърби.
Скофийлд беше чувал няколко имена.
Силвестър Маклийн — убиецът на деца от Атланта. Роналд Нунан — хлебар от Хюстън, застрелял няколко души със снайперска пушка. Лусифър Лиъри — серийният убиец от Финикс. Сет Гримшоу — прословутият главатар на Черната лига — ултражестока терористична организация, която твърдеше, че ООН е марионетка на САЩ.
— Сет Гримшоу ли? — обърна се Гант към Джулиет Джансън. — Не беше ли онзи, който…
— Същият — отвърна Джансън, като погледна нервно към президента. — В началото на февруари. Точно след встъпването в длъжност.
— О, Боже! — възкликна Гант. — Надявам се килиите им да са заключени както трябва.
— Добре. — Гласът на Скофийлд върна всички към настоящето. — Дайте да се съсредоточим тук и сега. Затворени сме в това помещение. Искат да убият президента. И ако той загине, радиопредавателят в сърцето му ще замлъкне и единадесет американски града ще се превърнат в дим.
— И то пред погледа на цяла Америка — добави Джансън.
— Не е задължително — каза президентът. — Защото Цезар не знае за директивата Линдън Джонсън.
— Каква е тази директива? — попита Скофийлд.
— Това е една особеност на Националната бедствена телевизия, за която знаят само президентът и вицепрезидентът. По същността си тя е нещо като предпазен клапан и е въведена в действие от Линдън Джонсън през 1967 година. Целта е да предпази Ен Би Ти от прибързана употреба.
— И какво прави?
— Осигурява четиридесет и пет минутно закъснение на всяко излъчване по системата, освен ако не бъде въведен кодът на президента. С други думи, позволява четиридесет и пет минути за охлаждане на страстите и избягване на излишна паника, освен при най-драматични обстоятелства. Сега е 8:09 и първото предаване вече е излъчено, но ако намерим предавателя на Ен Би Ти в комплекса, можем да предотвратим поне следващите.
Скофийлд прехапа устни и се замисли.
— Трябва да има и друг начин. Нещо, което да направим, само ако се озовем на подходящото място и в подходящото време. — Той се обърна към Хърби. — Разкажи ни нещо повече за комплекса.
Хърби сви рамене.
— Какво да ви разкажа? Това е крепост. Преди е била централа на КВОСА. Когато е затворена, е затворена. Работата е в това, че според мен никой никога не е очаквал да бъде използвана като средство някой да бъде задържан вътре.