— Дори всичко да е заключено, все пак трябва да съществува някакъв начин за излизане — каза Скофийлд. — Нещо, което да отвори вратите, след като кризата отмине.
Хърби кимна.
— Да. Заключващият таймер.
— Какво е това?
— В случай на пълно затваряне се активира предпазна система с таймер. На всеки кръгъл час оцелелите в базата разполагат с пет минути, за да въведат един от трите възможни кода.
— Какви са тези кодове? — попита Гант.
— Нали знаете, че това съоръжение е построено така, че да издържи на мащабна размяна на ядрени удари между САЩ и бившия Съветски съюз. Кодовете са създадени с оглед на такова развитие на нещата. Възможни са само три кода. Първият просто продължава да държи базата затворена. Ядрената криза продължава и базата остава затворена. Вторият код предполага, че кризата е приключила, и обявява край на блокадата — блиндираните врати се вдигат и всички входове и изходи се отварят.
— А третият? — попита Гант.
— Третият е нещо като половинчата мярка — позволява навън да излезе вестоносец. Оторизира отваряне на индивидуални изходи за куриери, които да напуснат съоръжението.
— А какво става, ако до и пет не бъде въведен никакъв код? — попита Скофийлд.
— Мисълта ви е бърза, капитане. Точно тук е номерът. Ако не бъде въведен никакъв код, компютърът на комплекса е предупреден, че базата може да е завзета от врага, и дава още един шанс за въвеждане на код през следващите пет минути на кръгъл час. Ако и тогава не бъде въведен код, компютърът приема, че обектът е попаднал в ръцете на врага, и активира механизъм за самоунищожение.
— Механизъм за самоунищожение! — ахна Мозъчко. — Какъв?
— Сто мегатонна термоядрена глава, погребана под комплекса — отвърна Хърби.
— Господи…
— Не са ли я махнали след разпадането на СССР? — намеси се Гант.
— Не. Когато базата била преобразувана в хранилище на биологични оръжия, решили, че механизмът за самоунищожение може да потрябва. Ако стане авария и вирусът се разпространи из съоръжението, целият заразен комплекс — включително самият вирус — ще бъде унищожен от свръхвисоката температура на термоядрения взрив.
— Добре — каза Скофийлд. — Значи, ако искаме да излезем, трябва да изчакаме петминутния прозорец на кръгъл час, да намерим компютър, свързан с централната мрежа, и да въведем правилния код.
— Точно така — отвърна Хърби.
— И какви са кодовете? — попита Скофийлд.
Хърби безпомощно сви рамене.
— Не знам. Аз мога да дам команда за заключване, ако вирусът се разпространи, но нямам пълномощия да я отменя. Само момчетата от ВВС могат…
— Извинете ме — обади се Джансън, — но не забравяме ли нещо?
— Какво например? — попита Мозъчко.
— Например Футбола. Куфарчето на президента. Онова, което откраднаха, за да му попречат да напусне комплекса. Той трябва да полага дланта си върху анализатора на всеки деветдесет минути, иначе плазмените бомби в градовете ще гръмнат.
— По дяволите! — сепна се Скофийлд. Изобщо беше забравил за Футбола. Той погледна часовника си.
Беше 8:12.
Всичко беше започнало в 7:00. Което означаваше, че президентът трябва да е при куфарчето в 8:30.
Той вдигна поглед към останалите.
— Къде е Футбола?
— Ръсел каза, че щели да го оставят в главния хангар на приземното ниво — каза президентът.
— Какво мислиш? — обърна се Гант към Скофийлд.
— Мисля, че не разполагаме с голям избор. Трябва по някакъв начин да съберем ръката му и куфарчето.
— Но това не може да продължава до безкрай.
— Вярно, не може. По някое време ще трябва да измислим дългосрочно решение. Но дотогава се налага да се справяме с краткосрочни.
— Ако изведем президента горе, ще е равносилно на самоубийство — каза Джансън. — Те сто на сто ни очакват.
— Права си. — Скофийлд стана. — И затова няма да го правим. Ще направим точно обратното. Ще донесем Футбола тук.
— Първото, което трябва да направим — каза Скофийлд, — е да се погрижим за камерите. Докато камерите работят, нямаме никакъв шанс. — Той се обърна към Хърби Франклин. — Къде е централното разпределително табло?
— Мисля, че е в хангара на ниво 1, на северната стена.
— Добре. Майка, Мозъчко, погрижете се за тези камери. Ако се наложи, прекъснете захранването. Не ме интересува, просто изключете наблюдаващата система. Ясно ли е?
— Ясно — отвърна Майката.
— Вземете и доктор Франклин. Ако е излъгал, застреляйте го.
— Ясно — Майката изгледа Хърби с подозрение. Хърби една не се задави.