Незнайно защо обаче не стреляха.
„Защо не стре…“
Малкият прозорец зад главата на Скофийлд изведнъж се взриви и обсипа двамата морски пехотинци със стъкла. Две ръце в черни ръкавици посегнаха към главата му. В едната имаше нож!
Командосът, който беше останал на покрива, се опитваше да го убие.
Скофийлд инстинктивно сграбчи ръката с ножа, но другата го стисна зверски за лицето.
Хлебарката продължаваше да се носи към МП Едно, със спукани предни гуми. Той се бореше за живота си.
Без да пуска ръката с ножа, Скофийлд видя как хеликоптерът отпред се уголемява, видя въртящия се опашен ротор — размит кръг от движение на сто и осемдесет сантиметра от земята, с няколко сантиметра по-високо от покрива на хлебарката.
И реагира на секундата.
Изви рязко волана на влекача и го подкара към перката.
От покрива се чу писък, който секна, когато роторът отряза главата на командоса и по покрива на кабината шурна кръв.
Тримата командоси до хеликоптера побягнаха, за да не ги прегази влекачът.
Хлебарката излезе от другата страна на хеликоптера и спря пред огромната дупка на елеваторната шахта.
Платформата продължаваше бавно да се спуска. Подобният на чиния купол на АУАКС-а вече беше на три метра под ръба.
Скофийлд форсира двигателя.
Сексмашината се досети какво мисли да направи и викна:
— Ти си луд бе!
— Няма друг начин — отвърна Скофийлд. — Дръж се.
И отпусна съединителя.
Хлебарката се стрелна към ръба на шахтата.
Куршумите се забиваха в нея.
Скофийлд стисна волана.
Хлебарката стигна до ръба на елеваторната шахта и полетя надолу…
Платформата вече се беше спуснала на десет метра под пода на хангара, но благодарение на тялото на самолета — и на невредимия купол — хлебарката се стовари само от три метра.
Влекачът се приземи с трясък точно върху наклонената чиния на радара.
Тя беше от титаниева сплав, много здрава, и устоя геройски.
Същото не се отнасяше обаче за подпорите на купола.
Те се прекършиха като сухи вейки. Тялото на самолета под купола също пропадна.
Цилиндричният фюзелаж на АУАКС-а се смачка като алуминиева кутия под тежестта на влекача и омекоти падането му.
Куполът пропадна във фюзелажа и послужи като рампа, която позволи на хлебарката да мине по тавана на самолета и да се спусне по прекършеното ляво крило.
Скофийлд успя някак да натисне спирачките и хлебарката се завъртя и спря на сантиметри от стената на шахтата, точно до дупката, където обикновено се намираше независимата миниплатформа.
Скофийлд изскочи от кабината и измъкна Сексмашината. В същия момент няколко командоси изникнаха иззад гората от изкривена стомана и откриха огън.
Но бяха твърде бавни.
Мъжете от Седми взвод наблюдаваха изумено как Скофийлд подава Футбола на Сексмашината, премята ръцете на ранения върху раменете си и без да му мигне окото, скача в дупката на платформата.
Изглеждаха като джуджета на фона на огромната самолетна платформа.
Сексмашината продължаваше с всички сили да стиска раменете на Скофийлд, без да изпуска Футбола. Това обаче не му пречеше да крещи пронизително.
Сивата бетонна стена се изнизваше покрай тях с огромна скорост.
Докато падаше, Скофийлд погледна надолу и видя струящия от отворената врата на хангара на ниво 1 квадрат бяла светлина, който падаше върху миниплатформата на седемдесет метра по-надолу, и извади магхука.
Не можеше да стреля по долната страна на основната платформа. Обсегът на въжето на магхука беше само петдесет метра и нямаше да му стигне.
Трябваше да изчака още петнадесет метра и тогава…
Успя да закачи куката за една стърчаща от бетонната стена метална скоба, която крепеше сноп дебели кабели, минаващи по цялата дължина на шахтата.
Продължиха да падат. Въжето се развиваше със свистене над главите им.
Мини платформата се приближаваше с ужасяваща скорост…
Стоп!
Увиснаха само на метър над миниплатформата, точно пред вратата към хангара на ниво 1.
Скофийлд натисна черния бутон на дръжката и освободи захвата на куката — задейства се механизъм, който нави свободното въже. Натисна го съвсем навреме и скочи от един метър, като хвана Сексмашината през кръста.
В мига, когато ботушите им докоснаха пода, видяха, че имат компания.
На вратата на хангара стояха Книгата, Джулиет и президентът. А също и Майката, Мозъчко и Хърби Франклин.
— Само някой да се е пошегувал на тема „падна ни път насам“ и ще му строша главата каза Майката.
— Да се махаме — каза Скофийлд, докато прибираше магхука. Голямата платформа продължаваше да се спуска с бръмчене и с товара си от Седми взвод.