— Отвлякъл е момчето — отговори той, след което се обърна към Хърби. — Открий по-бързичко кой е оператор номер 008–72.
— Ей сега. — Пръстите на Хърби затанцуваха по клавиатурата и след малко той каза: — Ето го. — На екрана се появи списък. Скофийлд го погледна и откри това, което го интересуваше:
008–72 БОТА, Гюнтер В.
— Кой е Гюнтер Бота?
— Гаден кучи син — обади се един глас зад гърбовете им.
Президентът надникна над рамото на Скофийлд и изръмжа:
— Бота! Трябваше да се сетя.
— Южноафрикански учен, който работи тук върху ваксината — каза президентът. — Сделките с дявола се заплащат прескъпо.
— Защо е отвлякъл момчето?
— Китайският вирус убива както белите, така и черните, капитане — каза президентът. — Единствено азиатците са в безопасност. Но гените на това момче са променени по изкуствен път, така че да произвежда универсална ваксина за бели и черни. Но ако тази ваксина бъде дадена само на белите, при евентуална зараза с Китайския вирус ще оцелеят само те. И ако Бота работи за когото подозирам…
— И какво ще правим сега? — попита Хърби.
— Тръгваме след момчето — отговори веднага Скофийлд. — И…
— Не тръгвате никъде, капитане — обади се Хагърти Шомпола зад гърба му. — Ще останете тук и ще охранявате президента.
— Но…
— Ако не сте обърнали внимание, в случай че президентът загине, загива и Америка. Едно момче може да почака. Смятам, че е време да проумеете кое е по-важно, капитан Скофийлд.
— Но ние не можем да го оставим…
— Можем и ще го оставим — ядоса се Хагърти. — Не забравяйте, капитане, че аз съм ви началник и ви заповядвам да се подчините. Правителството на Съединените американски щати ми плаща, за да мисля вместо вас. Нашата страна е по-важна от живота на едно момче.
На лицето на Скофийлд не трепна нито мускул.
— Не бих желал да живея в страна, която оставя едно дете да умре…
Погледът на Хагърти блесна.
— Ще правите каквото кажа, както кажа и когато кажа…
Президентът понечи да се намеси, но Скофийлд застана пред Хагърти и каза твърдо:
— Не, сър. Няма да изпълнявам заповедите ви. Защото ако ме бяхте изчакали да довърша изречението си, щяхте да чуете: „Тръгваме след момчето и вземаме президента с нас“. Защото ако си бяхте дали труд да забележите, този Бота и съучастниците му са отворили изход от комплекса! И са ни дали възможност да се махнем оттук.
Хагърти мълчеше, стиснал зъби.
— А сега, ако нямате нищо против, и ако никой няма подобри идеи, какво ще кажете да се разкараме от това гадно място?
Микрофоните на четиримата оператори на Цезар в контролния център над главния хангар бяха загрели от работа.
— Основното захранване е изключено и нито една камера не функционира. Всички системи работят на аварийно захранване…
— Сър, някой е въвел кодовете за ограничен допуск. Западната врата на Х-релсовия път е отворена.
— Кой? — рязко попита Ръсел.
Операторът се намръщи.
— Изглежда, е професор Бота, сър.
— Бота — прошепна Цезар. — Изобщо не се изненадвам.
— Сър — обади се друг оператор. — Регистрирам движение по Х-релсовата система. Някой тръгва на запад към каньоните.
— О, Гюнтер! Не можа да се сдържиш, нали? Искаш да отвлечеш момчето. — Цезар се усмихна тъжно. — Какво е предполагаемото време за пристигане на мотрисата при езерото?
— Разстояние шейсет километра при скорост двеста и седемдесет километра в час. Около тринайсет минути, сър.
— Браво да слязат на ниво 6, да вземат другата мотриса и да тръгнат след Бота. Отворете капака на покрива и пуснете Чарли с АН–77-миците да го пресрещнат при езерото — ще го заклещим от две страни. По-бързо. Гюнтер не го знае, но това момче ни трябва. Ако го изгубим, все едно не сме свършили нищо.
Скофийлд, Майката, Гант и Книгата затичаха с всички сили надолу по пожарното стълбище.
Зад тях тичаха президентът и Джулиет, Хърби, Шомпола и Николас Тейт. Най-накрая бяха Елвис и Мозъчко, които носеха Сексмашината.
Стигнаха до вратата на ниво 6. Окървавеното тяло на Франк Кътлър все още лежеше пред нея.
— Внимавай — каза Джулиет на Скофийлд, когато той посегна към дръжката на вратата. — Точно тук ни сгащиха преди.
Скофийлд кимна.
И отвори вратата — много тихо и много бързо, — след което побърза да се прикрие.
Нито звук.
Никакви изстрели.
Никакви куршуми.
— Господи! Майчице — възкликна Майката, като погледна през вратата.
Масивната елеваторна платформа бавно се носеше надолу.
Върху нея пътуваха останките на АУАКС-а и десетимата командоси от част Браво. Бяха се запътили към ниво 6, за да преследват Гюнтер Бота и момчето.