След това се обадиха от „Дълес“ във Вашингтон.
След това от международното летище на Лос Анжелес.
Сан Франциско. Сан Диего.
Бостън. Филаделфия.
Сейнт Луис. Денвър.
Сиатъл. Детройт.
Общо четиринадесет устройства на четиринадесет летища из цялата страна.
С броячи. Включени. Готови да се взривят.
Очакващи сигнал.
ПЪРВА КОНФРОНТАЦИЯ
3 юли, 06:00
Трите хеликоптера се носеха над безжизнената равнина и раздираха тишината на ранното утро.
Летяха ниско в стегнат строй — както винаги — и завихряха пясъка и валмата от тръни. Полираните им повърхности отразяваха първите слънчеви лъчи.
Огромният „Сикорски“ VH–60N летеше най-отпред — отново, както винаги, съпровождан по фланговете от два страховити СН–53Е „Супер Сталиона“. VH–60N е уникална американска военна машина с чисто бял покрив й ръчно полирани тъмнозелени стени. Тя се произвежда за Правителството на САЩ в „затворените“ отдели с максимална секретност на авиозаводите „Сикорски“ в Кънектикът. Това не е боен хеликоптер — което означава, че отговарящата за поддръжката му морска пехота не го използва в никакви бойни операция.
Той има едно и само едно предназначение. И освен това няма други екземпляри в употреба — и причината е съвсем основателна, тъй като всичките му специални функции са известни само на шепа инженери и служители от морската пехота.
Парадоксът е в това, че въпреки цялата тази секретност VH–60N е най-известният хеликоптер в западния свят.
На дисплеите на въздушните диспечери се изобразява като „НМХ–1“, Първи взвод от морската пехота и официалната му радиопозивна е „Найтхоук“. Но с годините хеликоптерът, превозващ на къси и средни разстояния президента на САЩ, е станал известен като Морска пехота Едно.
Хеликоптерът, наричан „МП–1“, се използва сравнително рядко — за излитане от съвършената морава южно от Белия дом или за кацане в Кемп Дейвид.
Но не и днес.
Днес той ревеше над пустинята и превозваше известния си пътник от една военна база сред голия пейзаж на Юта до друга.
Капитан Шейн М. Скофийлд от Морската пехота на САЩ, облечен в пълна парадна униформа — островръха бяла шапка, тъмносиня куртка със златни копчета, син панталон с червени кантове, лъснати до блясък ботуши, бял кожен колан с бял кожен кобур, от който се подаваше инкрустираната ръкохватка на никелиран пистолет М–9 — бе застанал зад двамата пилоти в кабината на президентския хеликоптер и се взираше през бронираното му предно стъкло.
Скофийлд бе висок метър и седемдесет и пет, строен и мускулест, с красиво издължено лице и гъста черна коса. И макар да не влизаха в парадната униформа, носеше и широки сребристи слънчеви очила.
Те закриваха грозните вертикални белези на клепачите на двете му очи. Бяха останали от една предишна акция и бяха повод за кодовото му име „Плашилото“.
Жълто-кафявата пустиня се простираше чак до синия хоризонт. Безжизненият ландшафт се нижеше под корема на хеликоптера.
Накрая Скофийлд видя в далечината възвишението, където се намираше крайната им цел.
В подножието на скалистия хълм имаше няколко сгради и дълга бетонна писта с осветление, което избледняваше под първите слънчеви лъчи. Основната сграда в комплекса бе огромен, вкопан наполовина в склона на възвишението самолетен хангар.
Това беше Специален обект (секретен) №7, втората база на ВВС, която щяха да посетят днес.
— Челен отряд Две, тук Найтхоук Едно, подхождаме към Обект 7. Моля потвърдете — каза по радиото пилотът на МП–1 полковник Майкъл Гриър — Стрелеца.
Не получи отговор.
— Повтарям. Челен отряд Две. Отговорете.
Пак не получи отговор.
— Заради радиозаглушаването е — обади се вторият пилот подполковник Мишел Далас. — Тези бази са седмо ниво на секретност и са обвити денонощно в сателитна радиосфера. Късовълнови излъчвания. Така пречат на евентуалните шпиони да предават информация отвътре.
Малко по-рано същата сутрин президентът беше посетил Обект 8, подобна изолирана база на ВВС на тридесет километра източно от Обект 7. Там, придружен от деветимата бодигардове от Секретната служба, беше провел бърза обиколка на съоръжението и беше инспектирал няколко нови самолета в хангарите.
През това време Скофийлд и останалите тринадесет морски пехотинци бяха останали на борда на МП Едно. Сикорски и двата суперсталиона бяха останали отвън, въртейки перки на празен ход под крилата на огромния Боинг–747, ВВС Едно.
Докато чакаха, неколцина пехотинци поведоха спор защо не са ги допуснали в главния хангар на Обект 8. Стигна се до консенсус — почиващ единствено на неясни и непотвърдени слухове, — че всичко е заради това, че в Обект 8 се произвеждат някои от най-новите и най-секретни самолети.