— Защо? — попита Гант.
Президентът въздъхна.
— Не знам дали осъзнавате колко е голям залогът. Вирусите с етническа избирателност като например Китайския вирус нямат нищо общо с нито едно друго оръжие в историята на човечеството. Те са най-могъщият инструмент за преговори, защото могат да унищожат безусловно определена популация, без да навредят ни най-малко на друга. Опасенията ни относно Die Organisasie не са свързани само с онова, което може да причини на Южна Африка. Боим се от това, което са способни да сторят на целия африкански континент.
— Да…
— Die Organisasie е чисто и просто една расистка организация, която наистина вярва, че белите хора превъзхождат генетично черните. И вярват, че черните трябва да бъдат роби на белите. Те не мразят само черните южноафриканци, а мразят всички черни хора на света. Сега, след като Die Organisasie разполага с Китайския вирус и с ваксината за него, могат да го разпространят из цяла Африка и да дадат ваксината само на онези групи бели, които ги подкрепят. Черна Африка ще измре и светът няма да може да направи нищо, защото не разполагаме с ваксина за Китайския вирус. Помиите ли речта на Кадафи от 1999-а, в която той настоя за небивало обединяване на Африка. Спомена „Съединени африкански щати“, но тогава това се прие като шега. Разногласията между многобройните африкански племена са твърде много, за да се стигне до обединение на чернокожите нации. Но една организация, която притежава Китайския вирус и ваксината за него, ще управлява Африка с железен юмрук. Тя има властта да превърне Африка — богатата на природни ресурси Африка, в съчетание с милиардна черна робска работна ръка — в своя лична империя.
Х-релсовият влак продължаваше да се носи в тунела.
Пътуваха вече десет минути и Скофийлд започваше да се изнервя. Скоро щяха да стигнат до дока към езерото и той не знаеше какво ги очаква там.
Но един въпрос относно Обект 7 продължаваше да го тормози.
— Хърби, ВВС откъде се сдоби с щам от Китайския вирус?
— Добър въпрос — кимна Хърби. — Отне ни доста време, но накрая успяхме да вербуваме двама работници от лабораториите за биологично оръжие в Чанчун. Съгласиха се да изнесат няколко стъкленици в замяна на еднопосочен билет до Щатите и по двадесет милиона долара на човек.
— Онези в карантинната камера — каза Скофийлд, като си припомни азиатските физиономии, които беше видял в камерата на ниво 4.
— Да.
— Но там имаше четирима души.
— Точно така. Предполагам си наясно, че един работник от свръхсекретна военна лаборатория в Китай не може просто ей така да напусне страната. Трябваше да ги изведем оттам. Другите двама в карантинната камера са двамата командоси от Седми взвод, които ги изведоха от Китай — американци с китайски произход — Робърт Ву и Чет Ли. Ву и Ли са от част Делта, една от петте части на Седми взвод в Обект 7, и затова са били избрани…
Скофийлд внезапно вдигна ръка и се приближи до предното стъкло.
— Извинявай, доктор Франклин, но се боя, че ще продължим разговора друг път. Имам предчувствие, че нещата много скоро ще загрубеят.
Той кимна напред към тунела.
Там блестеше ярка луминесцентна светлина.
Товарният док.
Бяха стигнали края на тунела.
— Спри влака преди дока — каза Скофийлд на Книгата. — Възможно е да ни причакват. Ще стигнем дотам пеш.
Надупченият от куршуми Х-релсов влак спря в тунела, на около сто метра преди осветения товарен док.
Скофийлд скочи от мотрисата и тръгна към дока с пистолета „Пустинен орел“ в ръка и президентското куфарче на кръста. Мозъчко, Книгата и Хърби го последваха с готови за стрелба оръжия.
Скофийлд стигна до края на тунела и надникна иззад бетонния ъгъл.
Ярката светлина го заслепи. После очите му се приспособиха и пред погледа му се разкри огромна пещера, превърната в съвременен товарен док — странна смесица от гладък бетон и неравна каменна повърхност.
Двата релсови пътя свършваха от двете страни на централната платформа. Релсите от страната на Скофийлд бяха празни, но върху онези от другата беше спрял другият Х-релсов влак — на Бота.