Проблемите започваха, когато този каньон се пресичаше с другите тесни каньони на езерото Пауъл — цялата система наподобяваше гигантски лабиринт от естествени канали.
Пред тях водният път се раздвояваше като вила между отвесните скали и Скофийлд не знаеше накъде е поел Бота. Южноафриканският учен положително имаше план. Но какъв?
А после забеляза вълничките, които се разбиваха в стените на левия каньон — едва видими остатъци от килватера на преминалата оттам моторница.
Скофийлд увеличи оборотите на двигателя и пое наляво и на юг.
Докато караше през каньона, следвайки завоите му, вдигна поглед нагоре. Отвесните скали се издигаха поне седемдесет метра над водата. Над билата им бяха започнали да се събират тежки пясъчни облаци, които предлагаха поне временно облекчение от парещите слънчеви лъчи.
Пясъчната буря.
Същата, която метеоролозите бяха предсказали и която президентът и неговият антураж се бяха надявали да прекарат на завет в Обект 7.
Горе бурята беснееше с всичка сила, но в каньоните беше относително спокойно — нещо като метеорологичен оазис в дълбоките скални дефилета.
„Относително спокойно“ — подчерта наум Скофийлд.
Защото щом излезе от следващия завой скутерът изведнъж се озова на открито — в някакъв огромен кратер с високо плато по средата.
Въпреки че беше заобиколен от величествени скали, кратерът все пак не беше достатъчно закрит, за да предпазва от бурята. Над повърхността на водата се носеха бесни пясъчни вихрушки.
И тогава Скофийлд ги забеляза през пясъчната пелена.
Заобикаляха платото отдясно.
Пет лодки.
Една голяма й бяла, подобна на комета, и четири чушки в пясъчни цветове.
За най-голям ужас на Скофийлд от стените на кръглия кратер, подобно на стрелки на часовник, тръгваха поне половин дузина каньони, предлагащи множество варианти за бягство.
Той ускори максимално скутера и пое южно от централното плато, надявайки се да пресрещне южноафриканците от другата страна.
Чушката се понесе с невероятна скорост, пришпорвана от мощните турбо двигатели. Мозъчко и Хърби летяха след тях сред разпенена вода и пясъчни вихри.
Заобиколиха платото отляво и видяха как петте южноафрикански лодки поемат по един широк каньон в източната част на кратера.
Скофийлд се впусна след тях.
Южноафриканците очевидно го забелязаха, защото два от скутерите, съпровождащи кометата, се отделиха от нея, завиха на сто и осемдесет градуса и се насочиха право към него, бълвайки огън с картечниците си.
И внезапно левият експлодира.
Просто хвръкна във въздуха сред гейзер от вода. Допреди секунда го имаше, а в следващата беше останала само пяна и дъжд от фибростъкло.
Десният скутер моментално направи обратен завой и пое към другите южноафрикански лодки.
Какво ставаше, по дяволите?!
Три черни хеликоптера изникнаха с ревящи двигатели от пясъчните облаци зад Скофийлд и се насочиха към лабиринта от каньони!
Пикираха в завета на кратера като бомбардировачи от Втората световна война, след което изравниха полета си, без изобщо да намалят скоростта. Преминаха над главите на Скофийлд и спътниците му и продължиха след южноафриканците, които бяха изчезнали в един от западните каньони.
Скофийлд зяпна от изненада.
Защото хеликоптерите бяха впечатляващи. Лъскави, зловещи и бързи. Досега не беше виждал такива.
Бяха боядисани с черна антирадарна боя и представляваха нещо средно между бойни хеликоптери и изтребители. Освен че имаха перки и остри носове, имаха и ниски издължени крила.
Това бяха НА–77 „Пенетрейтър“ — средно големи бойни хеликоптери, хибриди, които съчетаваха маневреността на обикновен боен хеликоптер и високата скорост по права линия на изтребителя. С антирадарното си покритие, присвитите назад криле и намръщените си пилотски кабини приличаха на ято ядосани въздухоплаващи акули.
Трите хеликоптера полетяха след четирите южноафрикански лодки, без изобщо да обръщат внимание на Скофийлд и хората му.
Какво търсеха тук хеликоптери на ВВС? Те не преследваха ли президента? Какво ги беше грижа за Кевин?
Във всички случаи участниците в преследването ставаха трима.
— Сър? — обади се Мозъчко. — Какво ще правим?
Скофийлд се замисли. Трябваше да реши. В съзнанието му нахлу ураган от мисли — Кевин, Бота, ВВС, президентът и неумолимият брояч на Футбола, който в един момент щеше да го накара да остави всичко и да се върне…
Решението беше ясно.
— Тръгваме след тях.
Скофийлд навлезе в каньона, в който бяха влезли похитителите и преследващите ги хеликоптери, следван от скутера на Мозъчко и Хърби.