Специално този каньон беше пълен със завои — ляво, дясно, ляво и пак дясно — но за щастие поне беше защитен от бурята.
След сто метра обаче се разделяше на две. Южноафриканските лодки се разделиха и изчезнаха от погледа им.
— Мозъчко! — викна Скофийлд. — Хвани левия! Ние тръгваме по десния! Помни, че ни трябва само момчето! Прибираме го и се омитаме оттук, ясно!
— Ясно, Плашило.
Двата скутера се разделиха.
Този на Скофийлд само след секунди се озова сред някакво адско шоу от свистящи снаряди, трасиращи куршуми, ракети въздух-въздух и експлодиращи в опасна близост скали.
Два черни хеликоптера преследваха кометата на двеста метра отпред, без да се показват над отвесните стени, където бурята продължаваше да бушува.
Картечниците „Вулкан“ под носовете им бълваха трасиращи куршуми. Изпод крилата им излитаха ракети, които пръскаха на парчета скалите около южноафриканските лодки.
Южноафриканците също не се церемоняха.
Стрелецът в скутера бранеше кометата със стингър на рамо.
Пенетрейтърите обаче явно разполагаха със същата мощна противоракетна електроника, защото ракетите ги заобикаляха и се удряха в стените на каньона, като къртеха парчета, големи колкото леки коли, които падаха с плясък във водата, и на Скофийлд му се налагаше да слаломира между тях.
Изведнъж единият хеликоптер пусна някакъв продълговат бял предмет с малък парашут, който падна във водата.
След секунда във водата се образува пътечка от въздушни мехурчета, която се насочи право към южноафриканците.
Торпедо!
След пет секунди скутерът бе вдигнат във въздуха.
Взривът беше толкова мощен, а скоростта на скутера беше толкова голяма, че той подскочи няколко пъти по водата като „жабка“, след което, изгубил всякакво управление, се заби в стената на каньона.
Скофийлд се намираше само на петдесет метра от взрива. Трябваше да настигне южноафриканците, но те вече вземаха значителна преднина.
И тогава канонът зави рязко…
… и се пресече с другия, по който Мозъчко и Хърби преследваха другите два скутера — двата каньона образуваха едно гигантско Х.
Бялата комета навлезе в хикса откъм горната му десен ръкав едновременно със скутера, който идваше отдолу и отдясно.
Скоростта и на двете лодки беше огромна.
Кометата и скутерът извиха рязко, за да избегнат сблъсъка, като вдигнаха стени от вода — и изгубиха цялото си ускорение.
Вторият скутер от ръкава на Мозъчко дори не успя да забави скоростта си, а премина като куршум между двете почти спрели лодки и продължи на запад.
Трите хеликоптера — двата в каньона на Скофийлд и единият в съседния каньон — също избегнаха сблъсъка на косъм. Единият успя да увисне във въздуха, но другите два се издигнаха нагоре и се разминаха на сантиметри, без да спират да обсипват с куршуми неподвижните лодки отдолу.
Скофийлд точно това чакаше.
Сега щеше да ги настигне!
Скутерът на Мозъчко все още се намираше на осемдесет метра от пресечната точка на двата каньона.
Той видя хаоса отпред, погледът му моментално попадна върху кометата, която набираше скорост и се готвеше да изчезне в долния ляв ръкав.
И пришпори скутера.
Скофийлд стигна до разклонението, когато кометата пое на юг и скутерът на Мозъчко я последва в каньона.
— Тръгвам след кометата, сър!
— Виждам те! — извика Скофийлд.
Тъкмо щеше да ги последва, когато някакво движение вдясно привлече вниманието му. Той се обърна и огледа дългия каньон на запад.
Единият южноафрикански скутер беше на път да се скрие в далечината. Сам.
Това беше скутерът, който беше дошъл откъм горния ляв ръкав и не беше спрял на мястото, където двата каньона се пресичаха. Интересното беше, че той дори не се бе опитал да се притече на помощ на кометата.
Само след миг скутерът изчезна в края на каньона.
Скофийлд изведнъж разбра.
Момчето не беше на кометата.
Беше на скутера.
— О, не! — прошепна Скофийлд и се обърна към скутера на Мозъчко, който изчезна зад завоя на южния каньон, преследвайки кометата. — Мозъчко…
Пясъчножълтият скутер на Мозъчко се движеше бързо.
Много бързо.
Изравни се с кометата и се понесоха по тесния каньон като състезатели по писта, преследвани от двата хеликоптера на ВВС.
— Мозъчко… чуваш… ме?… — прозвуча накъсаният глас на Скофийлд в ухото на Мозъчко, но младият морски пехотинец не разбра нищо сред грохота на скутерите, хеликоптерите и стрелбата, а доближи скутера до кометата, предаде управлението на Хърби и стана от седалката.
Огледа кометата, но не успя да види нищо през тъмните стъкла на кабината.