Пое дълбоко въздух и скочи на широката около половин метър палуба на кометата.
— … зъчко… хай… се оттам!…
Мозъчко се хвана за някаква скоба на покрива на кабината. Нямаше представа какво го очаква вътре. Може би съпротива — например някой да се покаже и да почне да стреля по него. Но никой не оказа никаква съпротива.
Не му пукаше. Той се претърколи по палубата и счупи предното стъкло на кабината. Навсякъде се разхвърчаха стъкла и когато димът се разнесе, той погледна вътре.
И се намръщи.
Кометата беше празна.
Мозъчко се вмъкна вътре…
… и видя, че рулят се управлява от компютърна навигационна система, антиимпедансна система, която насочваше кометата встрани от други лодки и от скалите.
Гласът на Скофийлд изведнъж прозвуча съвсем ясно в ухото му.
— За Бога, Мозъчко! Махай се оттам! Кометата е капан! Кометата е капан!
В същия миг Мозъчко с ужас чу едно пронизително биип, което даде сигнал за край на живота му.
Кометата избухна.
Ударната вълна подхвърли скутера на Хърби, запрати го към стената на каньона и го смаза.
Скофийлд тъкмо беше потеглил след скутера беглец, когато внезапен картечен откос разпени водата до него.
Четвъртият южноафрикански скутер стреляше по него.
Той отново беше потеглил и сега се насочваше на изток, обратно към каньона, който водеше до кратера с платото в средата.
Преди Скофийлд дори да помисли как да отвърне, от двете страни на скутера изригнаха два още по-големи гейзера, предизвикани от стрелба. Попаднаха толкова близо, че водата опръска лицето му.
Източникът на огненият бараж беше третият хеликоптер, който продължаваше да се поклаща лениво над пресечната точка на двата каньона. Картечницата „Вулкан“ бълваше откос след откос.
Скофийлд зави наляво, за да избегне огъня, и изпусна скутера, който със сигурност отнасяше Кевин. Наложи се да тръгне след другия, който отиваше към кратера.
Хеликоптерът пикира.
— Някакви идеи? — извика Книгата иззад картечницата.
— Да! — отговори Скофийлд. — Да не умираме!
Хеликоптерът откри огън и от двете страни на скутера отново изригнаха гейзери.
Скофийлд сви рязко наляво — толкова рязко, че дясната част на скутера се вдигна във въздуха. Куршумите пронизаха водната повърхност отдолу.
И тогава, като че ли останалото не им стигаше, хеликоптерът пусна две торпеда.
Скофийлд се видя в чудо.
Торпедата цопнаха във водата едно след друго и две еднакви пътеки от въздушни мехурчета плъзнаха към двата скутера.
Скофийлд забеляза отпред някаква издатина в стената на каньона… имаше забележителна прилика с трамплин…
Торпедото приближаваше.
Скутерът се стрелна по повърхността на водата, достигна скалния трамплин в мига, когато торпедото се озова под двигателите му и…
… изскочи от водата и двойният му кил зачегърта повърхността на скалата с непоносим звук, след което изведнъж излетя във въздуха като играчка, а торпедото се заби в издатината и я направи на парчета.
Скутерът се пльосна във водата, после продължи напред.
Скофийлд се огледа тъкмо навреме, за да забележи как южноафриканският скутер се насочва към някакъв тунел в лявата стена на каньона.
Той пое след него, а второто торпедо се понесе подире му като акула.
Южноафриканският скутер се скри в тунела.
Скутерът на Скофийлд също.
Торпедото също.
Двата скутера се носеха през тунела с включени светлини и скорост сто и петдесет километра в час. Влажните стени на широкия седем-осем метра тунел се изнизваха покрай тях, все едно че се возеха на побесняло влакче на ужасите.
Скофийлд се съсредоточи в управлението.
Скоростта беше страшна!
На двеста метра отпред проблесна светлина — краят на тунела.
Изведнъж Книгата изкрещя:
— Идва!
— Кое!
— Второто торпедо!
Скофийлд се обърна.
Торпедото поглъщаше разстоянието помежду им.
Скофийлд погледна отново напред и видя южноафриканския скутер само на пет метра пред себе си. По дяволите!
Скутерите бяха широки по четири метра и нямаше как да го изпревари.
Скофийлд се изнесе вляво, но южноафриканският скутер му отряза пътя. Опита вдясно — същата история.
— Какво ще правим? — извика Книгата.
— Не знам… Дръж се!
— Какво?
— Дръж се здраво!
Торпедото всеки момент щеше да ги удари.
Скофийлд увеличи скоростта и се залепи до предната моторница. Сега двата скутера се носеха в тесния тунел със сто и петдесет километра в час на двайсет сантиметра един от друг.
Южноафриканецът, който управляваше скутера, се обърна и ги видя.
— Здрасти! — помаха му Скофийлд. — И сбогом!