— Какво направи, за Бога? — попита Книгата.
— Моля?
— Не знаех, че можеш да застреляш ракета с трасиращи куршуми.
— Само сайдуиндър — отвърна Скофийлд. — Сайдуиндърите се ориентират по топлината — проследяват целта с инфрачервена система. Но за тази цел върхът трябва да пропусне инфрачервените лъчи. Което означава, че е от всякакъв друг материал, но не и от стомана. Всъщност върхът на сайдуиндъра е изработен от доста крехка пластмаса и е слабото място на тази ракета.
— Значи си я застрелял в слабото място?
— Да.
— Доста рисковано.
— Видях я, че идва към нас. Не са много хората, които са видели идващ към тях сайдуиндър. Струваше си да пробвам.
— Винаги ли рискуваш по този начин?
Скофийлд се замисли и погледна внимателно младия сержант.
— Опитвам се да не го правя. Но понякога… е неизбежно.
Стигнаха до тесния каньон, в който беше влязла южноафриканската моторница.
Каньонът беше сенчест и много по-тесен, отколкото очакваше Скофийлд. Суперсталионът едва се побра между двете му стени.
Огромният хеликоптер се понесе в тесния каньон и скоро се озова над голямо езеро, обградено от стометрови отвесни скали с платообразен остров по средата.
Тук, също като в другия кратер, вилнееше пясъчната буря. Пясъчните талази закриха предното стъкло на пилотската кабина.
— Виждаш ли нещо? — извика Скофийлд.
— Натам! — Книгата посочи наляво към един голям каньон в западната част на кратера.
Някакъв предмет се поклащаше на водата.
Скутерът беглец.
Сам.
Суперсталионът се снижи.
Скофийлд огледа скутера.
Изглеждаше като закотвен на двадесетина метра от стената на каньона.
Скофийлд увисна на три метра от водата и на около тридесет от скутера. Пясъкът продължаваше да шиба предното му стъкло.
Тогава забеляза движение.
Някакъв възпълен плешив мъж по риза се изправи иззад руля на скутера.
Гюнтер Бота.
Той се наведе и направи нещо, без да чува и забелязва суперсталиона сред воя на пясъчната буря.
А в дясната част на скутера имаше още една човешка фигура.
Кевин.
Изглеждаше съвсем малък и не на място зад картечницата.
Скофийлд въздъхна облекчено.
Бяха го открили.
Гласът на Скофийлд прогърмя от външните високоговорители на суперсталиона:
— Доктор Гюнтер Бота, говори морската пехота на САЩ! Арестуван сте! Веднага освободете момчето и се предайте!
Бота не му обърна никакво внимание, а припряно хвърли някакъв квадратен метален предмет извън борда.
„Какво прави този, по дяволите?“ — помисли Скофийлд и се обърна към Книгата:
— Пусни товарната рампа и ни спусни надолу с опашката напред.
Гигантският хеликоптер се обърна със задницата към скутера и увисна на три метра над него със спусната рампа.
Скофийлд застана на рампата с „Пустинния орел“ в едната ръка и рупор в другата.
— Момчето, Бота! — изгърмя гласът му.
Бота продължаваше да не му обръща внимание.
Но Кевин се обърна и видя Скофийлд. Лицето му разцъфна в широка усмивка. Той му помаха — съвсем по детински.
Скофийлд също му махна.
В момента го вълнуваше най-вече заниманието на южноафриканския вирусолог, защото сега го виждаше по-добре.
На гърба на Бота висяха кислородни бутилки. Докторът хвърли една водолазна маска на Кевин и му показа с жестове да си я сложи.
Скофийлд се намръщи. Водолазни маски?
Каквото и да беше намислил Бота, беше крайно време да го спре.
Скофийлд вдигна пистолета и се приготви да стреля в носа на скутера, но в същия миг се чу оглушително бумтене и опашната перка на суперсталиона се превърна в дъжд от хиляди отломки.
Хеликоптерът изгуби контрол и се завъртя във въздуха.
Книгата се бореше отчаяно с щурвала, но суперсталионът беше абсолютно неуправляем — килна се рязко и полетя с носа надолу към водата.
Скофийлд политна към страничната стена на товарното отделение и успя някак да се задържи за една седалка.
Суперсталионът падна в езерото.
Носът му се заби и трябваше да минат цели десет секунди преди въздушният мехур да го върне в хоризонтално положение.
Книгата натисна някакъв бутон и двигателите млъкнаха. Оцелялата перка започна да забавя въртенето си.
Водата нахлу в товарния отсек.
Не нахлу през отворената рампа, защото тя беше проектирана така, че да остава над малко над повърхността в случай на приводняване. Нахлу през аварийния люк, през който бяха влезли Скофийлд и Книгата.
Конструкцията на суперсталиона му позволяваше да се задържи известно време над водата в случай на авария, но заради липсващия капак на люка този суперсталион нямаше да може да го направи.