Той потъваше. Бързо.
Скофийлд се втурна в кабината.
— Какво ни удари, по дяволите?
Книгата кимна към прозореца.
— Ей онези там.
Скофийлд вдигна поглед.
Над потъващия суперсталион бяха увиснали другите два пенетрейтъра.
Суперсталионът потъваше с ужасяваща бързина.
Водата нахлуваше през аварийния люк, превръщайки товарното отделение в езеро.
Колкото повече вода навлизаше, толкова повече потъваше хеликоптерът. В един момент водата стигна до товарната рампа и тогава настъпи потоп.
В пилотската кабина Скофийлд и Книгата стояха до глезените във вода. Изведнъж хеликоптерът рязко се килна назад.
— Някакви рисковани идеи? — извика Книгата и сграбчи някаква дръжка.
— Нито една.
Суперсталионът продължи да потъва с опашката надолу.
Скофийлд погледна през предното стъкло.
Единият пенетрейтър се приближи до скутера и увисна отгоре му като огромен лешояд. Бота се изправи и размаха ръце като жалък роб, опитващ се да умилостиви гневното летящо божество.
Тогава от дясното крило на пенетрейтъра се откъсна ракета, която порази отделението на Бота.
И той изчезна.
Отделението на Кевин обаче остана невредимо — отрязано като с нож от това на Бота.
Скофийлд пребледня.
Току-що бяха убили Бота!
Мамка му!
Суперсталионът вече беше три четвърти под водата.
Водата започна да залива стъклото на пилотската кабина. Цялото товарно отделение вече беше пълно.
А хеликоптерът продължаваше да потъва.
През зеленикавите вълни Скофийлд успя да види как пенетрейтърът спусна стълба за Кевин и викна:
— Мамка му!
Но суперсталионът продължи да потъва — надолу, надолу и надолу — и последното, което Скофийлд видя преди зелените вълни да закрият напълно предното стъкло, бе как пенетрейтърът изтегля Кевин от скутера и го прибира.
След това всичко стана зелено.
Двата пенетрейтъра бяха съвсем наясно кой е в суперсталиона.
Позивните, които бяха отправяли през последните минути на алтернативната честота, не получиха никакъв отговор. Всъщност бяха открили „Огледалото“ в кратера по позициониращия му предавател — а покрай него бяха открили и Бота и момчето.
Уилис Питона — командирът на част Чарли — не откъсна поглед от суперсталиона, докато той не се скри изцяло под водата.
Последния останал въздух излетя във вид на множество мехурчета.
Двата пенетрейтъра чакаха.
Суперсталионът продължи да потъва, докато не се скри от погледа.
Питона продължи да чака, докато не престанаха да излизат каквито и да било въздушни мехури.
След няколко минути водната повърхност се успокои.
Двата пенетрейтъра продължиха да чакат.
Повисяха още десет минути, за да се убедят, че никой не излиза на повърхността. Излезеше ли, щяха да го довършат.
Никой не излезе.
Накрая Питона взе решение и двата пенетрейтъра се издигнаха във въздуха и поеха обратно към Обект 7.
Никой не можеше да издържи толкова, дори да беше останал някакъв въздушен джоб. И да беше останал, за толкова време щеше да му е свършил кислородът.
Не.
Шейн Скофийлд несъмнено беше мъртъв.
Гант, Майката, Джулиет и президентът все още се намираха в полутъмната лаборатория на ниво 4. Хагърти Шомпола и Николас Тейт също бяха с тях.
— Трябва да се махнем оттук — каза Гант.
— Но това е идеално скривалище — възрази Шомпола.
— Трябва да се движим. Ако ни търсят, а ние стоим на едно място, най-накрая ще ни намерят. Трябва да се местим поне на всеки двайсет минути.
— И откъде научи точно това? — заяде се Хагърти.
— От лекциите във военната академия. Стандартни техники за отстъпление. Предполага се, че и вие сте ги чели. Между другото, искам да проверя още нещо…
Хагърти почервеня.
— Няма да позволя такъв език от един сержант…
— Ще позволиш. — Майката се приближи до него и го изгледа от висотата на ръста си, след което кимна към Гант. — Защото тази дамичка е по-умна и по-хладнокръвна в бой, отколкото ти някога си бил или ще бъдеш. И за твое сведение, няма още дълго да бъде сержант. Скоро ще стане офицер. А, още нещо — бих поверила живота си на нея, но не и на теб…
Хагърти прехапа устни.
— Това е…
— Полковник Хагърти — намеси се президентът, — тази сутрин сержант Гант вече на два пъти спаси живота ми — долу във влака и след това на платформата. И в двата случая действа решително и спокойно в ситуация, в която повечето хора биха се паникьосали. За мен е щастие да поверя безопасността си в нейните ръце.
— Много точно казано — обади се Майката. — Силата на естрогена, брато.