ЦИВИЛЕН ПЕРСОНАЛ
| Бота, Г. В. | МЕД |
| Франклин, Х. С. | МЕД |
| Шоу, Д. И. | МЕД |
— Някой да забелязва модела? — попита Феърфакс.
Всички имена от прихванатото съобщение принадлежаха на командоси от частта, отбелязана с „Е“ — или на военен език „Ехо“.
— Единственият от „Е“, който не е споменат — продължи Феърфакс, — е този „Карни, Л. Е.“ Предполагам, че той е човекът, чийто глас е записан на лентата.
Феърфакс се обърна към двамата директори.
— В тази база има предатели. Предатели, които контактуват с Китай и с космическата му совалка. Цялата част Ехо.
— Част Ехо, докладвай…
— … Тук Ехо Едно — чу се гласът на капитан Лий Карни — Кобрата.
Кобрата говореше с отчетлив южняшки акцент — премерен, леден, опасен. — Намираме се в жилищните помещения на ниво 3. Току-що проверихме двата подземни хангара. Няма никого. Продължаваме надолу. Покрили сме всички изходи.
— Прието, Ехо Едно.
— Сър — обърна се един от операторите към Ръсел. — Част Чарли току-що се върна от езерото. Пред обекта са и момчето е с тях.
— Добре. Загуби?
— Петима.
— Приемливо. Ами Бота? — попита Цезар.
— Мъртъв е.
— Още по-добре. Пуснете ги през главната врата.
Гант и другите поеха към пожарното стълбище в източния край на ниво 4.
— Знам, че това няма отношение към ситуацията — каза й Майката, докато вървяха — но все се каня да те питам какво стана, когато се видяхте с Плашилото миналата събота. Не казваш нищо.
Гант се усмихна хитро.
— Ти изобщо не си клюкарка, нали, Майка?
— А, клюкарка съм си. Абсолютна. Съпруги-ветеранки като мен умират да слушат за сексуалните гимнастики на хубави млади жени като теб. Освен това… ами просто ми е интересно.
Гант се усмихна тъжно.
— Не мина така, както ми се искаше.
— Какво имаш предвид?
Гант сви рамене.
— Даже не ме целуна. Вечерята беше страхотна. В един тих ресторант. След това се разходихме край Потомак и говорихме. Говорихме за какво ли не. И когато ме изпрати до вкъщи, се надявах да ме целуне. Но той… не ме… целуна. Постояхме малко пред вратата, разбрахме се да се видим пак и срещата… приключи.
Майката присви очи.
— Оооох, това Плашило. Ще го ритна отзад.
— Недей, моля те. — Гант стигна до вратата на стълбището. — И не му казвай, че съм ти казала.
Майката скръцна със зъби.
— Добре де, няма…
— Във всеки случай, точно в момента предпочитам да мисля за друго. Чака ни работа.
Тя открехна вратата и надникна от другата страна с насочен автомат.
Стълбището беше тъмно и тихо.
Празно.
— Чисто е — прошепна Гант.
После отвори широко вратата и изкачи няколко стъпала. Майката я последва предпазливо.
Стигнаха до площадката на ниво 3 и спряха пред вратата към жилищните помещения на комплекса.
Нямаше никого.
„Странно“ — помисли си Гант.
На площадката нямаше никакви командоси, нямаше дори пост, който да им попречи да отидат нагоре.
Много странно. На мястото на вражеския командир тя щеше да прерови всички нива и междувременно щеше непременно да блокира и стълбището.
Командващите на Седми взвод очевидно не мислеха така.
Гант и групата й поеха по неохраняваното стълбище и бързо стигнаха до хангара на ниво 2.
Хангарът на ниво 2 — досега незасегнат от лудницата — на практика беше идентичен с този над него. Единствената разлика беше, че колекцията от летателни средства вътре не беше чак толкова екзотична. Докато в хангара на ниво 1 имаше два бомбардировача „Стелт“ и един SR–71 „Блекбърд“, тук имаше само два шпионски самолета АУАКС.
Точно те бяха нужни на Гант.
След още две минути тя се озова в долния карго отсек на единия АУАКС и започна да развива тежкия оловен капак на пода.
Панелът се освободи и разкри отделение с електронни прибори, в чиято среда беше закрепен здраво една солиден флуоресциращо оранжев прибор от свръхтвърд материал с размер на малка кутия за обувки.
— Какво е това? — попита Джулиет Джансън зад гърба на Гант.
Президентът отговори вместо нея.
— Това е записващото устройство на данните от полета. Черната кутия.
— Изобщо не е черна — обади се кисело Хагърти Шомпола.
— Никога не е била черна — каза Гант, докато вадеше прибора от гнездото му. — Само така я наричат. Черните кутии почти винаги са боядисани в оранжево, за да се виждат по-добре на мястото на катастрофата. Както и да е, тях обикновено ги намират по друг начин…
— О, това е добре… — каза президентът.
— Какво? — попита Хагърти. — Кое?
— Задавали ли сте си въпроса как намират толкова бързо черната кутия след самолетна катастрофа? — каза Гант. — Когато самолетът катастрофира, останките му се разпиляват на голямо разстояние, но въпреки това черната кутия се намира много бързо, обикновено до няколко часа.