— Господи, от осем часа сме на аварийно захранване! — възкликна старшият оператор.
— Аварийното захранване трябва да издържи поне три часа, което е достатъчно за възстановяване на основното — каза полковник Харпър.
Цезар се взираше в следния ред на компютърния екран:
| 09:04:43 | Въведена команда „специално отключване“ (терминал 3-А2) | 007–01Е | Врата 62-Е отворена |
Номерът 007 означаваше, че този, който е въвел кода, е от Седми взвод, „Е“ означаваше част Ехо, а „01“ беше командващият на тази част — Карни Кобрата.
Цезар присви очи. Кобрата очевидно се беше възползвал от петминутния прозорец и беше отворил врата 62-Е — блиндираната източна врата на Х-релсовия път на ниво 6…
Джером Харпър и радиооператорът продължаваха да обсъждат енергийната ситуация.
— Да, трябва — продължаваше операторът, — само че, когато е задействала, системата очевидно е разполагала с половината си капацитет и затова е издържала само час и половина…
Мониторът на старшия оператор премигна и угасна последен.
Цезар огледа огромния приземен хангар. Луминесцентните лампи изгасваха една след друга.
Хангарът — и цялото му съдържание: МП Едно, изпочупените влекачи, строшеният Найтхоук Две и порталните кранове — потъна в мастиленочерна тъмнина.
— Всички системи изключиха — обади се някой. — Целият комплекс е без електричество.
Долу на ниво 2 Либи Гант и спътниците й се подготвяха да се качат в приземния хангар и да намерят и превземат контролния център на Цезар Ръсел. Внезапно осветлението изгасна.
Гигантският хангар потъна в мрак.
Непрогледен мрак.
Гант включи фенера на автомата си. Тънкият лъч освети лицето й.
— Защо изключиха електричеството? — прошепна Майката.
— Е — обади се Джулиет, — така ще ни открият още по-трудно.
— Може да не са имали избор — каза Гант.
— Това ще ни попречи ли? — попита президентът.
— Не. Планът е същият. Отиваме в командния център. Не се знае обаче какви са промените в обстановката.
В този момент някъде от глъбините на комплекса долетя вой — див човешки писък, но много далеч от всичко човешко, ужасяващ рев на абсолютен дегенерат.
— Господи — прошепна Гант. — Затворниците са излезли.
ПЕТА КОНФРОНТАЦИЯ
3 юли, 09:30
Десет минути преди Обект 7 да остане напълно без електричество един тумбест товарен хеликоптер СН–53-Е „Суперсталион“ бавно потъваше в зелените води на езерото Пауъл.
Гледката беше доста интересна.
Тъй като опашката му беше откъсната, хеликоптерът потъваше почти вертикално, с предницата нагоре, и отворената му товарна рампа поглъщаше водата с тонове. Изглеждаше, като че ли хеликоптерът пада беззвучно на свръхзабавен кадър.