Струйки въздушни мехурчета си проправяха път към повърхността, същите мехурчета, които пенетрейтърите наблюдаваха отгоре.
Шейн Скофийлд и Бък Райли-младши бяха вперили поглед в бронираното предно стъкло на пилотската кабина. Изкривената като увеличително стъкло водна повърхност вече беше останала на петнайсет метра над главите им и продължаваше да се отдалечава.
Изкривените образи на двата хеликоптера висяха отгоре и ги чакаха да излязат, ако им стискаше.
Подводният пейзаж беше колкото странен, толкова и удивителен. Някогашната скалиста пустиня се беше превърнала в огромна зелена равнина, осеяна с чудовищни подводни скали.
— Ако ти се намират някакви магически планове за спасение, сега е моментът да ги приложиш в действие — обади се Книгата.
— Съжалявам — отговори Скофийлд, — изчерпах се.
Товарният отсек и главната кабина на хеликоптера бяха пълни с вода. За щастие пилотската кабина беше херметична, затова, след като потъна на двайсет и пет метра, хеликоптерът зае стабилно положение и като най-висока, пилотската кабина се озова във въздушен джоб.
Хеликоптерът продължи да потъва и накрая спря на дъното на трийсет метра дълбочина.
От дъното се надигна облак тиня и обгърна суперсталиона.
— Не разполагаме с много време — каза Скофийлд. — Кислородът ще свърши съвсем скоро.
— Какво предлагаш? — попита Книгата. — Ако останем, ще умрем, ако излезем на повърхността — също.
— Не може да няма нещо… — изрече почти на себе си Скофийлд.
— Какво по-точно?
— Трябва да има причина…
— Какви ги дрънкаш? — ядоса се Книгата. — Причина за какво?
Скофийлд се обърна към него.
— Причина Бота да спре точно тук. На това място. Не вярвам да го е направил просто ей така. Имал е причина да спусне котва тук, а не някъде другаде…
И Скофийлд я видя и прошепна:
— Хитро копеле…
Взираше се в зеленикавата вода зад гърба на Книгата.
Книгата се обърна и също я видя.
— О, Боже! — прошепна и той.
В зелените глъбини се мержелееше силует, който не беше скала. Беше някаква сграда, съвсем не на място в подводния свят.
Скофийлд и Книгата видяха просторния й навес, тесния стъклен офис и широката гаражна врата. И под навеса: две старомодни бензинови колонки.
Това беше бензиностанция.
Подводна бензиностанция.
Беше разположена в подножието на скалата, точно в ъгъла, където огромният кръгъл кратер преминаваше в широкия западен каньон.
Едва тогава Скофийлд си спомни каква беше тази бензиностанция.
Това беше построената през петдесетте бензиностанция на мястото на отколешния пътнически пост, която беше останала под водата след построяването на язовира през 1963 година.
— Дай да се размърдаме преди да е свършил кислородът — каза Скофийлд.
— Накъде? — попита невярващо Книгата. — Към бензиностанцията ли?
— Да. — Скофийлд си погледна часовника.
Беше 9:26.
Имаха четирийсет и четири минути да върнат куфарчето на президента.
— Бензиностанциите имат въздушни компресори — каза той. — За помпане на гуми. Докато се махнат пенетрейтърите, можем да дишаме техния въздух. Много е възможно, ако правителството е обезщетило собственика, той просто да се е вдигнал оттам и да е оставил всичко.
— Това ли е чудодейният ти план? Дори да има някакъв въздух, той е на четирийсет години. Кой знае дали не е развален, заразен или Бог знае какъв.
— Въздухът си е въздух. Освен това просто нямаме друг избор. Аз ще отида пръв. Ако намеря маркуча, ще ти махна да дойдеш.
— А ако не го намериш?
Скофийлд откачи Футбола от кръста си и му го подаде.
— Тогава ще трябва сам да си измислиш чудодеен план.
Суперсталионът лежеше на дъното на езерото, заобиколен от безмълвния подводен свят.
Изведнъж от задната му част се издигна облак въздушни мехурчета и оттам изплува Шейн Скофийлд.
Видя бензиностанцията, но след това видя и нещо друго.
Нещо на дъното на езерото на един метър от него.
Малък сребрист контейнер „Самсонайт“ — специално изпълнение, голям колкото две видеокасети една до друга. Контейнерът лежеше в тинята на дъното, придържан от малка котва.
Точно това беше изхвърлил зад борда Гюнтер Бота.
Скофийлд доплува до контейнера, сряза котвата и го закачи на една скоба на униформата си.
Щеше да разгледа съдържанието му по-късно.
В момента имаше друга работа.
Заплува към подводната бензиностанция.
Дробовете му горяха. Трябваше да намери маркуча на компресора…