И след като хоризонтът се разчистел, Бота и хората му са щели да напуснат този лагер и да се приберат в родината си.
Скофийлд огледа кутиите. Този, който ги беше донесъл, ги беше трупал дълго.
— Господи! — възкликна Книгата. — Доста добре са се подготвили.
Скофийлд си погледна часовника9:31.
— Хайде. До двайсет и девет минути трябва да сме върнали Футбола на президента. Предлагам да излезем на повърхността и да видим как ще стигнем до Обект 7.
Скофийлд и Книгата се изкачваха по вертикалната шахта.
С цялата скорост, на която бяха способни. Скофийлд с контейнера на Бота, Книгата с Футбола.
Стигнаха до края на стълбата и попаднаха в някаква просторна алуминиева сграда.
В края на помещението имаше релси за теснолинейка, които изчезваха под земята. Около тях се въргаляха ръждясали палети. Всичко беше потънало в прах и паяжини.
Скофийлд и Книгата се затичаха към вратата и я отвориха.
Яркото слънце ги ослепи. Пясъкът се наби в лицата им. Пясъчната буря още не беше преминала.
Излязоха от бараката…
… и се озоваха на гигантски пустинен полуостров, вдаден в езерото Пауъл. Приличаха на мравки на фона на величествения пейзаж на Юта — дори бараката, от която бяха излезли, приличаше на играчка насред пустинния полуостров.
На полуострова обаче имаше още една постройка, отдалечена на петдесетина метра: малка къща с пристройка отстрани.
Затичаха се натам.
На пощенската кутия пишеше „ХЬОГ“.
Скофийлд я отмина и влезе в двора.
Стигна до къщата, приведе се под един прозорец и надникна вътре. Точно в този момент от стената пред него се разлетя мазилка. Той се обърна и видя изскочилия иззад ъгъла на къщата мъж с джинсов гащеризон и автомат „Калашников“ в ръце.
Баам!
Фермерът се строполи мъртъв.
Книгата застана до Скофийлд с димящ пистолет в ръка.
— Какво става, по дяволите?
— Предполагам, че ако оживеем след всичко това, в крайна сметка ще открием, че господин Хьог е бил приятел на Гюнтер Бота — каза Скофийлд. — Да вървим.
Затича към пристройката и отвори вратата с надеждата да открие някакво превозно средство…
— Ей, крайно време беше да ни проработи късметът. Благодаря ти, Господи! Заслужихме си го.
Пред него като нова-новеничка кола в автосалон сияеше едно обичайно за тези райони превозно средство: прекрасен светлозелен селскостопански самолет.
След три минути Скофийлд и Книгата вече се носеха високо над змиевидните каньони на езерото Пауъл.
Беше 9:38.
„Трябва да е близо“ — помисли си Скофийлд.
Самолетът беше стар едномоторен „Тигров молец“ от Втората световна война, използван доста често по тези места. Имаше две крила, едно над и едно под фюзелажа, свързани с вертикални греди и кръстосани въжета. От опашната му част като крака на комар стърчаха два колесника. На опашката му имаше селскостопанска пръскачка.
Подобно на повечето едномоторни самолети, този също беше двуместен — пилотската седалка беше отзад, а тази на втория пилот — отпред под нея.
Освен това беше много запазен. Освен проклет шпионин господин Хьог явно беше бил и ентусиазиран любител на аеропланите.
— Какво ще правим? — изрече Книгата в шлемофона си. — Към Х-релсите ли отиваме?
— Не. Нямаме време. Летим право за Обект 7. Към аварийния изход.
Дейв Феърфакс дишаше учестено.
Денят се очертаваше като доста напрегнат.
След като беше изслушал изводите на Дейв за ситуацията в Обект 7 и за предателите от Седми взвод, заместник-директорът на ВРУ, който отговаряше за следенето на китайската космическа совалка, беше наредил пълно покритие в радиус от сто километра от Обекти 7 и 8. Всеки сигнал от тази зона щеше да бъде прихванат от сателит.
Освен това заместник-директорът беше впечатлен от работата на Феърфакс и беше дал на младия шифроаналитик пълна свобода по отношение на този случай.
— Прави каквото трябва, младежо — беше му казал. — И докладвай направо на мен.
Но нещо продължаваше да го гложди.
Възможно бе да се дължеше на въодушевлението, но парчетата на мозайката все още не искаха да се подредят.
Китайците имаха совалка в космоса, която общуваше с предатели в база на ВВС на САЩ.
Добре.
Значи в тази база имаше нещо, с което китайците искаха да се сдобият. Феърфакс предположи, че става въпрос за така често споменаваната антивирусна ваксина.
Добре…
И совалката беше най-доброто средство за свръзка с хората на земята.
Не.
Това не беше така. Китайците можеха да използват за тази цел който поискат от десетината си сателити. Не беше нужна чак совалка.