Выбрать главу

— Бързо, насам! — прошепна той и скочи в изкопа южно от платформата, където беше паркирана сервизната мотриса.

Книгата скочи след него и Скофийлд изгаси фенерчето — точно секунда преди вратата на пожарното стълбище да се отвори с трясък и през нея да нахлуят Карни Кобрата и част Чарли, всичките с фенерчета.

Кевин беше с тях — както и четирима азиатци.

— Какво става, по дяволите? — прошепна Книгата.

Скофийлд се вгледа внимателно в четиримата азиатци.

Това бяха мъжете от карантинната камера, които бяха донесли Китайския вирус.

Съзнанието му заработи на бързи обороти.

Наистина, какво ставаше?

Пенетрейтърите току-що бяха прибрали Кевин в Обект 7А сега пак го изкарваха навън. Да не би Цезар да беше заповядал да го преместят на по-сигурно място?

Но един въпрос не му даваше мира: Какво го беше грижа Цезар за Кевин? Той не преследваше ли президента?

Кобрата и командосите му скочиха върху релсите от другата страна на платформата. Едва тогава на светлината на фенерчетата им Скофийлд забеляза, че блиндираните врати на Х-релсовия път от другата страна на платформата са отворени. Това бяха вратите на тунела към Обект 8.

Кобрата, десетимата командоси, Кевин и четиримата азиатци почнаха да влизат в източния тунел, като поглеждаха често назад.

Назад…

След това видя последния тревожен поглед на Кобрата преди да влезе в тунела и изведнъж разбра.

Тези мъже бяха откраднали Кевин… от Цезар.

В тъмния хангар на ниво 2 Гант погледна нервно часовника си.

9:55.

Пет минути до мига, в който президентът трябваше да положи длан върху анализатора на Футбола.

А Плашилото го нямаше никакъв.

Мамка му!

„Ако не дойде, шоуто ще свърши.“

Гант, Майката, Джулиет, президентът, Шомпола и Тейт бяха напуснали АУАКС-а на ниво 2 и сега стояха до шахтата на елеваторната платформа.

Гант беше взела черната кутия на АУАКС-а и искаше да стигне до приземния хангар и да осъществи плаца си.

Но ако Скофийлд не се появеше в най-скоро време, този план щеше да остане чисто академичен.

Комплексът тънеше в зловеща тишина.

Непрогледният мрак допълваше обстановката и създаваше абсолютно мъртвешка атмосфера.

На Гант й се стори, че чува нещо в слушалката си: „… ица!… аш ли ме?“

Джулиет също го чу и прошепна:

— Чу ли?

В този миг в елеваторната шахта отекна изстрел, който ги накара да подскочат.

Пушка-помпа.

Но онова, което чуха след изстрела, беше още по-зловещо.

Безумен кикот.

Кикот на психопат, който отекна в шахтата и проряза въздуха като коса.

— Ха-ха-хааааааааа! Здррравйте всички! Идваме!

След това някой зави като вълк.

— Ауууууууу!

Дори Майката преглътна.

— Затворниците…

— Разбили са оръжейната в затвора — каза Джулиет.

Изведнъж в шахтата отекна ясен метален звук.

Гант надникна през ръба.

Огромната елеваторна платформа се намираше на ниво 5 и водата вече беше скрила наполовина останките на АУАКС-а.

Върху платформата се движеха поне двайсет запалени факли.

Избягалите затворници.

— Колко са? — попита Джулиет.

— Не знам. Трийсет и пет — четирийсет. Защо, колко трябва да са?

— Четирийсет и двама.

— А, ясно.

Платформата изплува от езерото на ниво 5 и се понесе нагоре.

— Електричеството не беше ли… — почна Майката.

Джулиет поклати глава.

— Има независим хидравличен двигател, точно за такива случаи.

Масивният силует на платформата се приближаваше в мрака.

— Дръпнете се от шахтата. Бързо! — Гант избута президента зад колесника на единия АУАКС. После всички изгасиха фенерите.

Платформата подмина ниво 2 и бавно продължи нагоре.

Гант успя да я огледа иззад колесника на АУАКС-а.

Сцената беше като извадена от филм на ужасите.

Те стояха на платформата и размахваха факли и пистолети — и виеха като зверове.

Затворниците от ниво 5.

Половината бяха свалили ризите си и голите им гърбове лъщяха на светлината на факлите.

Елеваторът отмина ниво 2 и Гант излезе от скривалището си и не свали поглед от платформата, докато тя не стигна до главния хангар.

Цезар Ръсел крачеше решително из контролния център над главния хангар.

Току-що беше видял платформата и товара й от виещи затворници. В момента, в който беше стигнала хангара, те се бяха разпръснали във всички посоки.

— Свържете се по радиостанциите — хладно заповяда Цезар. — Кажете на Чарли да дойдат при горната врата и да се подготвят за евакуация към втория команден пост. Ние ще отидем при тях. Къде е Ехо?

— Не мога да се свържа с тях, сър — отвърна най-близкият оператор.