— Няма значение. Ще се свържем с тях после. Да тръгваме. Всички станаха — Логан и тримата командоси от Алфа, Макконъл Боата и четиримата му подчинени от Браво.
Цезар въведе кода си в малката херметична врата в северната стена на офиса и тя се отвори.
Откри се бетонен тунел, който се спускаше надолу и наляво и отвеждаше до горната врата.
Тримата командоси от Алфа влязоха първи с насочени автомати. Цезар и Логан ги последваха.
Полковник Джером Харпър беше следващият, но така и не влезе вътре.
Защото в секундата, в която Логан изчезна в тунела, обикновената врата в другия край на контролния център се отвори с трясък и през нея влязоха петима затворници с пушки.
Буум!
Едно командно табло се разлетя на парчета.
Логан чу изстрелите, видя нападателите и разбра, че останалите няма да го последват в тунела — погледна Харпър и затръшна вратата, като изостави полковника и останалите командоси в контролния център.
Изоставените бяха общо единайсет: Харпър, Макконъл Боата, четиримата му подчинени от част Браво, четиримата оператори и мъжът, който цяла сутрин беше наблюдавал безмълвно развитието на нещата.
Логан ги изостави на милостта на подивелите затворници.
В подземната Х-релсова станция на ниво 6 Скофийлд и Книгата излязоха от скривалището си изпод компактната сервизна мотриса, скочиха върху платформата и се затичаха към пожарното стълбище.
9:56.
Скофийлд отвори вратата и веднага чу стрелбата, последвана от оглушително „Ауууууу!“
Побърза да я затвори.
— Е, този път няма съмнение. Току-що влизаме в ада.
— Имаме четири минути да открием президента — каза Книгата.
— Знам, знам. — Скофийлд се огледа. — Но за тази цел трябва по някакъв начин да се качим догоре.
Той впери поглед в мрака на подземната станция, после извика:
— Бързо. Насам! — и затича по платформата.
— Какво? — Книгата хукна след него.
— Има още един път към горните нива. Онези от Седми взвод вече са го използвали — вентилационната шахта в другия край на платформата.
9:57.
Стигнаха до вентилационната шахта.
Скофийлд пробва да се свърже отново. Молеше се да не е повредил микрофона си, докато плуваше в езерото.
— Лисица! Лисица! Чуваш ли ме?
Пукане. Пращене. Нищо.
Двамата с Книгата влязоха в сто и петдесет метровата вертикална шахта. Книгата погледна нагоре.
— Олеле!
Краят на шахтата беше някъде високо в непрогледния мрак.
9:58.
— Бързо нагоре — каза Скофийлд. — Ще стигнем до елеваторната шахта по някой от напречните канали и след това ще минем по платформата и ще ги търсим.
Изстреля магхука нагоре, като забави включването на магнита. След миг го включи и главата се отклони наляво, привлечена от вертикалната стена на шахтата.
9:58:20.
Скофийлд пое нагоре пръв. Магхукът му го отнесе със свистене. Книгата го последва.
9:58:40.
Влязоха в първото хоризонтално отклонение и затичаха. Футбола се люлееше в свободната ръка на Скофийлд.
9:58:50.
Стигнаха до потъналата в мрак огромна елеваторна шахта. Единствено някаква оранжева светлина проникваше през квадратния отвор, където обикновено стоеше независимата миниплатформа. Главната платформа очевидно беше спряла в хангара на приземното ниво.
Скофийлд и Книгата стояха на ръба на хоризонталната шахта. Намираха се на ниво 3.
Скофийлд вдигна микрофона към устата си.
— Лисица! Лисица! Къде сте?
— Ей! — отекна в шахтата познат женски глас.
Скофийлд вдигна глава и насочи лъча на фенера си към гласа.
Гласът, както и още един лъч светлина идваха от едно ниво по-нагоре, в отсрещния край на шахтата, откъм масивната врата на хангара на ниво 2.
Лъчът на неговия фенер освети сериозно разтревоженото лице на Либи Гант.
9:59:00.
— Лисица!
— Плашило!
Сега Скофийлд я чуваше съвсем ясно в слушалката. Водата очевидно само беше намалила обхвата.
— По дяволите! Мислех, че платформата ще е тук!
— Затворниците я качиха в главния хангар — каза Гант.
9:59:05.
9:59:06.
— Плашило, какво ще правим? Имаме само една минута…
Скофийлд си мислеше същото.
Шестдесет секунди.
Абсолютно недостатъчни, за да слезе до дъното на шахтата, да я преплува и пак да се качи. Абсолютно недостатъчни, за да увисне в улея и да пролази до отсрещната страна. Не можеше да ги стигне и с магхука. Много бяха далеч…
По дяволите!
— Какво ще кажеш за един „Мост Харбър“? — чу се в слушалката гласът на Майката.
„Мостът Харбър“ беше легендарен трик с магхук. Двама с два противоположно заредени магхука трябваше да стрелят и главите да се срещнат във въздуха и да се слепят. Беше наречен на моста „Харбър“ в Сидни, прочутото австралийско съоръжение, построено като две отделни срещуположни арки, които се срещнали по средата над пристанището на Сидни. Скофийлд беше виждал много морски пехотинци да опитват този трик. Никоя двойка не беше успяла.