00:00:02 стана на 90:00:00 и часовникът отново започна да отброява оставащото време.
След като се бяха озовали на едно и също място за части от секундата на сто и петдесет метра над света, Скофийлд и президентът се разделиха и полетяха обратно към отправните си точки.
Президентът се приземи върху миниплатформата, където бе подхванат от Гант, Джулиет и Майката.
От другата страна на шахтата Скофийлд се понесе към отвора на хоризонталната вентилационна шахта.
Стъпи леко на ръба на тунела, въздъхна с неизразимо облекчение и затвори Футбола.
Успяха. Поне за още деветдесет минути. Сега той и Книгата трябваше да стигнат до президента. Имаха работа.
Скофийлд освободи магхука си и се обърна в тунела, за да тръгне към Книгата…
И замръзна.
Трима мъже бяха препречили пътя му — голи до кръста, в сини джинси. С насочени към него помпи „Ремингтън“, с татуирани гърди, огромни бицепси и липсващи предни зъби.
— Хайде обратно на небето, брато — изръмжа единият от затворниците.
Цезар Ръсел тичаше през ниския бетонен тунел.
Тримата командоси от Алфа тичаха пред него. Кърт Логан беше последен.
Току-що бяха изоставили Харпър и останалите в контролния център.
Стигнаха до една масивна стоманена врата и Цезар въведе кода. Вратата се отвори.
Тунелът продължаваше от другата й страна, но се разклоняваше на две.
Надясно беше свободата — изходът от Обект 7 през външните хангари.
Наляво, след завоя, се намираше шахтата на пътническия асансьори…
… още нещо.
Цезар се закова на място. Иззад ъгъла на тунела към пътническия асансьор стърчеше ботуш.
Черен ботуш на мъртъв командос.
Цезар се приближи към трупа.
И установи, че ботушът е на потъналото в кръв тяло на Уилис Питона — командващият на част Чарли, частта, която трябваше да върне Кевин в Обект 7.
Намръщи се.
Цялата част Чарли лежеше мъртва в тунела. А Кевин го нямаше.
Тогава забеляза, че умиращият Питон с последни сили е написал нещо с кръвта си на стената.
Главно „Е“.
Цезар се втренчи в кървавата буква и прехапа устни.
Логан се приближи до него.
— Какво става?
— Дай да стигнем до втория команден център — каза Цезар спокойно. — Искам да разбереш какво е станало с част Ехо.
Шейн Скофийлд излезе от шахтата под МП Едно, придружен от четирима тежко въоръжени затворници. Футбола вече не беше у него. Единият от похитителите му го беше взел и му се радваше като на нова играчка.
Докато се измъкваше изпод президентския хеликоптер, му се стори, че чува ръкопляскане и овации…
… и изведнъж — буум! — изстрел, който го накара да подскочи. Изстрелът бе последван от шумни одобрителни крясъци.
Още един изстрел — и още викове и аплодисменти.
Кръвта на Скофийлд се смрази.
Какво ставаше, по дяволите?
Той излезе изпод МП Едно и видя, че трийсетина затворници са наобиколили шахтата на елеваторната платформа.
Платформата — със счупения АУАКС отгоре й — беше спусната на три метра под нивото на хангара и оформяше огромна квадратна яма в средата му.
Затворниците се бяха струпали около тази импровизирана яма и се взираха в нея напрегнато, като участници в залагане на бой с петли, размахваха юмруци, викаха и подсвиркваха. Някакъв космат индивид не спираше да крещи:
— Тичай, малкия! Тичай! Тичай! Ха-хааааааа!
Скофийлд никога не беше виждал по-ужасна сган.
Разкривените им лица бяха покрити с татуировки и белези. Всички затворнически униформи бяха преправени според личния вкус на притежателите си — едни бяха отпрали ръкавите и ги бяха превърнали в препаски за глава, други бяха разкопчали ризите си, а трети изобщо нямаха ризи.
Четиримата му придружители го избутаха до ръба на ямата и той погледна надолу.
Между останките на АУАКС-а бягаха като подплашени животни двама младежи — ако се съдеше по чистите им и изгладени сини униформи, сигурно бяха оператори от ВВС.
В ямата имаше и петима затворници с пушки, които преследваха нещастните оператори.
Скофийлд забеляза в два от ъглите на шахтата окървавените тела на други двама оператори — очевидно те бяха поводът за аплодисментите преди малко.
В този миг за негов най-голям ужас от отсрещния край на хангара се появи нова група затворници, които водеха Гант, Майката, Джулиет… и президента на САЩ.
— Господи, дано да е сън — прошепна той.
В мрака на хангара на ниво 1 Николас Тейт-трети, съветник по вътрешната политика на президента на САЩ, се взираше нервно в елеваторната шахта.
Президентът и трите му охранителни не се бяха върнали от пътешествието до миниплатформата и Тейт беше сериозно разтревожен.