Той и групата му стояха с гърбове към солидната бетонна стена в източната част на платформата и се чудеха какво да правят.
В този момент над главата на Скофийлд се заби автоматичен откос.
Сет Гримшоу се провикна:
— Почвайте битката незабавно! Ако скоро не започнете да се избивате, ще ви избием ние!
— Господи… — прошепна Джулиет Джансън.
Скофийлд огледа хората си.
— Нямаме много време, затова слушайте внимателно. Трябва не само да оцелеем, но и да открием начин да се измъкнем оттук.
— Миниелеваторът — каза Гант и кимна към североизточния ъгъл на самолетната платформа. Петима затворници държаха оръжията си насочени към нея.
— Трябва по някакъв начин да им отвлечем вниманието — каза Скофийлд. — Нещо, което…
Едно летящо парче метал едва не му отряза главата.
Скофийлд го видя в последната секунда, приклекна инстинктивно и разкривената ламарина отхвръкна от бетонната стена зад него.
Той се обърна, за да види откъде идва атаката, и забеляза двама командоси, които прескачаха металните отломки и тичаха към тях; държаха продълговати парчета метал — като мечове!
— Разпръсни се! — изкрещя Скофийлд.
Първият командос връхлетя върху него и замахна с „меча“ си.
Скофийлд го сграбчи за китката и парира удара. Гант се зае с втория командос.
— Изчезвайте! — изкрещя Скофийлд на Джулиет, Майката и президента. — Махайте се оттук!
Джулиет и президентът изчезнаха в мрака, но Майката се поколеба.
— Отивай с президента! — викна Скофийлд.
Затворниците наблюдаваха борбата между Скофийлд и първия командос и между Гант и втория и свиркаха одобрително.
Президентът и Джулиет — следвани от Майката — тичаха през тъмния лабиринт към североизточния ъгъл на ямата, където се намираше миниплатформата.
Но затворниците отгоре видяха онова, което Джулиет, президентът и Майката не виждаха: трите фигури, които бързо се приближаваха към тях отляво покрай северната стена на ямата — Джером Харпър, Карл Уебстър и капитан Макконъл, който координираше атаката.
Скофийлд и Гант стояха гръб в гръб и се биеха с противниците си.
Гант беше намерила някакво парче от тръба и сега отбиваше като със сопа ударите на командоса.
Той размахваше мощно „меча“ си с две ръце, но Гант успешно парираше атаките му.
— Как си? — попита Скофийлд между два удара на своя противник.
— Ами, добре… благодаря… тук нещо съм се сбила с един…
— Трябва да отидем при президента.
— Знам… само че първо… трябва да ти спася задника.
Тя хвърли поглед през рамо и се усмихна, но в същата секунда забеляза, че противникът му замахва.
— Плашило! Долу!
Скофийлд се хвърли на земята.
Мечът на противника мина над главата му. Мъжът изгуби равновесие и залитна право към Гант.
Тя го очакваше.
Звукът от удара на тръбата по главата на командоса беше отвратителен. Командосът се свлече на земята, а Гант се завъртя като балерина тъкмо навреме, за да посрещне удара на своя нападател, и викна:
— Плашило! Отивай при президента!
Скофийлд затича през отломките.
На двайсет метра на север от Скофийлд и Гант Джулиет Джансън и президентът тичаха с всички сили през лабиринта от боклуци, но не знаеха, че от лявата им страна приближават трима мъже.
Двама от тях изскочиха иззад счупената опашка на самолета, нахвърлиха се върху Джулиет и я повалиха на земята — Макконъл Боата и Карл Уебстър.
Президентът се обърна и я видя под двамата командоси, погледна на другата страна и забеляза полковник Харпър, който стоеше сред развалините на АУАКС-а и наблюдаваше.
Президентът се втурна към Джулиет, но точно в този миг една фигура изскочи от близката купчина метал и профуча на сантиметри от него.
Майката.
Носеше се като торпедо.
Удари Боата с рамо толкова силно, че едва не му прекърши врата.
Карл Уебстър се стресна и се обърна да види какво става…
… за да получи мощен удар в ченето от Майката.
Уебстър беше доста як, но крошето го отхвърли право към купчината ламарини зад него. Той сграбчи една и замахна към Майката.
Тя изръмжа. Уебстър нападна.
Битката беше жестока.
Противниците бяха равностойни — опитни в ръкопашния бой, високи над метър и осемдесет и тежки над сто килограма.
Уебстър изрева и замахна с импровизирания меч. Майката се наведе, сграбчи парче от крилото и го вдигна пред себе си като щит. Мечът на Уебстър издрънча в щита. Като продължаваше да отбива ударите му, Майката се наведе и вдигна някакъв метален прът.
Краткото й разсейване позволи на Уебстър да стовари с всичка сила метала върху рамото й. Бликна кръв.