Майката изкрещя, пусна щита и отби следващите три удара с пръта.
Мамка му, трябваше й само едно разкриване, една възможност…
— Защо предаде президента? — викна тя в опит да го разсее.
— В живота на всеки мъж идва време, когато трябва да вземе решение! — изкрещя Уебстър. — Решение на чия страна да застане! Аз съм се сражавал за тази страна! Мои приятели умряха за нея, прецакани от мръсни политици като него! Затова, когато получих възможност, реших, че не мога да оставя поредното тъпо, похотливо и нерешително копеле да загроби тази страна!
Уебстър замахна странично.
Майката отбягна удара и скочи върху крилото на самолета. Сега беше с един метър по-високо от Уебстър.
Но счупеното крило не издържа на тежестта й и поддаде. Тя залитна и за секунда изгуби равновесие — секунда, която беше достатъчна на Уебстър, за да замахне към незащитените й глезени.
Мечът на Уебстър удари целта…
Дрънн!!!
Ръката му потрепери от удара в униформения крак на Майката.
Уебстър зяпна от почуда.
Майката се усмихна. Беше ударил изкуствения й крак — изкуствения й крак от титаниева сплав!
Объркването на противника й даде единствената възможност, която чакаше. Майката замахна с всичка сила.
Шшшссс!
От гърлото на Уебстър бликна фонтан от кръв.
Желязото падна от ръцете му, той се свлече на колене, хвана се за гърлото, после погледна невярващо окървавените си ръце. Отправи последен ужасен поглед към Майката и падна по лице в локвата от собствената си кръв.
Тълпата затворници изрева от удоволствие.
В източния край на ямата Гант продължаваше да се бие с противника си.
Стоманеното парче на командоса се удряше в четвъртцоловата й тръба.
Командосът я изтикваше назад и се усмихваше при всеки удар. Очевидно усещаше надмощието си.
След малко започна да я напада още по-ожесточено, но според Гант така само щеше да се измори по-бързо.
Тя се престори на изтощена, залитна назад и започна „отчаяно“ да отбива атаките му.
Тогава противникът й замахна рязко — с последните сили на изтощен човек — и Гант се наведе, след което скочи към него и заби края на тръбата право в адамовата му ябълка.
Очите на командоса се разшириха от изненада и той залитна и се задави. Вероятно щеше да се задържи на крака, ако вече не беше мъртъв. Свлече се на земята, като продължи да зяпа глупаво Гант.
Сред тълпата се възцари необичайно мълчание. Явно не вярваха на очите си.
След това се разнесе мощен одобрителен рев. Затворниците започнаха да ръкопляскат и да подсвиркват.
— Страшна си!
— На това му се вика жена!
В северния край на платформата президентът коленичи до Джулиет и й помогна да стане — но когато се изправиха, и двамата застинаха.
Точно пред тях, до единия преобърнат двигател на АУАКС-а, стоеше полковник Джером Т. Харпър. Сам, но съвсем близо.
Вляво от него лежеше Боата — стенеше и още не можеше да се съвземе от мощния удар на Майката.
Затворниците крещяха:
— По-живо, господин президент! Изцапай си ръцете с кръв! Убий го това копеле!
— Яж лайна, Харпър!
Харпър беше наясно с резултата. Всичките му хора бяха или мъртви, или непотребни.
Но въпреки това поведението му излъчваше странна увереност.
А после той бръкна в джоба си.
И извади нещо подобно на свръхмодерна граната — малък цилиндър с дюза и стъклено прозорче.
Президентът видя съвсем ясно през прозорчето съдържанието на гранатата.
Беше пълна с течност с цвят на горчица.
— Господи… — прошепна той.
Това беше биологическа граната.
Китайска биологическа граната.
Херметичен експлозив, пълен с Китайски вирус.
Лицето на Харпър се разкриви в злобна усмивка.
— Надявах се да не се стигне до това — каза той. — Но аз, както и всички войници в този комплекс, сме имунизирани срещу Китайския вирус. Това обаче не може да се каже за вас, смелчаците от морската пехота.
След което изтегли шплента на гранатата.
Но в същия миг Шейн Скофийлд изникна от мрака и замахна.
Тръбата удари китката на Харпър и гранатата изскочи от ръката му и литна нагоре.
Летеше като на забавен кадър високо над северната част на ямата.
Скофийлд я наблюдаваше с широко отворени очи.
Затворниците я наблюдаваха с увиснали ченета.
Президентът я наблюдаваше като истукан.
Харпър я наблюдаваше със зловеща усмивка.
Едно…
Две…
Три…
Гранатата стигна до най-високата точка на полета си и се взриви на десет метра над най-северната част на платформата.
Облакът капки в светлината на факлите беше почти красив.