Приличаше на фойерверк — гигантска звезда от мъгла — с множество пипала от жълти капки, събрани в една точка, разтворени като огромен чадър над потъналата платформа, миниатюрни оранжеви искри, танцуващи в светлината на факлите.
А после жълтият облак започна бавно да пада към ямата.
Капчиците Китайски вирус се сипеха като сняг.
Жълтата мъгла обгърна първо затворниците.
Ефектът беше жесток и светкавичен.
Повечето се превиха и започнаха да кашлят и да повръщат. Други се свлякоха на колене и изтърваха факлите си. Трети се загърчиха в жестоки спазми.
Само след минута всички с изключение на двама се гърчеха на земята и повръщаха разложените си вътрешности.
Единият от двамата беше Сет Гримшоу.
Той и Голиат останаха невредими, докато останалите умираха в краката им.
Само те и покойният Гюнтер Бота знаеха, че двамата са първите опитни екземпляри за ваксината срещу Китайския вирус.
За разлика от колегите им, в тяхната кръв циркулираше противоотровата, извлечена от Кевин.
Бяха имунизирани.
Жълтата мъгла падаше в мрака. В момента беше стигнала на пет метра от спуснатата самолетна платформа — и на два от пода на хангара — и продължаваше да се носи неумолимо надолу.
В източния край на платформата Гант не видя гранатата, но видя впечатляващата експлозия над ямата. Не беше нужно да си учен, за да се досетиш какво е.
Биологично оръжие.
Китайски вирус.
Бягай!
Гант се обърна. Намираше се близо до източния край на ямата, на три метра под ръба й. Отгоре нямаше никого.
Нямаше и никакво време за губене.
Все още беше в парадна униформа и нямаше газова маска — и изобщо нямаше намерение да стои и да чака Китайския вирус да стигне до ямата.
Капките бяха на пет метра от нея.
И продължаваха да падат…
Тя подпря на стената една от огромните гуми на колесниците на АУАКС-а, качи се върху нея и се измъкна от триметровата яма.
Изтърколи се на пода на хангара като гледаше да стои под нивото на облака от Китайски вирус.
Вътрешната сграда със скосените прозорци на втория етаж се намираше на двайсет метра от нея.
„Контролната зала — помисли си тя. — Командният център на Цезар.“
Затича към вратата на сградата.
Жълтата мъгла продължаваше да пада.
След като се бяха посипали върху затворниците в северния край на шахтата, капките слязоха под ръба и всеки миг щяха да покрият ямата.
Скофийлд се огледа тревожно.
Агонизиращите затворници бяха захвърлили факлите си и хангарът беше потънал в почти непрогледен мрак. В пандемониума на избухналата граната и писъците на умиращите Скофийлд беше изгубил Джером Харпър от поглед.
След като гранатата се беше взривила, Джером Харпър беше изчезнал сред останките на АУАКС-а. На Скофийлд никак не му харесваше мисълта, че той може да го дебне отнякъде.
Но точно сега имаше по-важни неща, за които да се притеснява.
Мъглата продължаваше да пада.
Той се огледа за президента и Джулиет.
И те като него бяха в черните униформи на Седми взвод, които имаха газови маски ERG–6.
— Капитане! Сложете си газовата маска! — извика президентът, докато наместваше своята. — Ако вдишате вируса, ще загинете за секунди!
Скофийлд вдигна маската си!
Джулиет обаче свали своята и я хвърли на Майката, която беше в парадна униформа на морската пехота и нямаше маска.
— Ами ти?
— Аз съм азиатка. Нищо няма да ми стане. Но ти си я сложи, защото ще умреш!
— Благодаря!
Майката нахлузи маската върху носа и устата си.
— Бързо! Насам! — каза Скофийлд и се затича към миниплатформата.
Останалите го последваха в мрака.
Върху миниплатформата лежеше една пламтяща факла, изтървана от някой от умиращите затворници.
Скофийлд я сграбчи и се обърна.
Президентът и Майката бяха до него.
Но Джулиет я нямаше.
Джулиет Джансън лежеше, просната на земята, до фюзелажа на самолета. Малко преди да се затича към миниплатформата заедно със Скофийлд и останалите, една ръка я беше хванала за глезена и я беше съборила.
Ръката принадлежеше на Боата Макконъл, който продължаваше да лежи зашеметен от удара на Майката, но не дотолкова, че да не познае един от враговете си.
Сега той стискаше глезена й и не го пускаше.
Джулиет се опита да се измъкне.
Боата извади дългия си боен нож от ботуша си и замахна. Острието се заби в глезена на Джулиет и тя изпъшка…
Баам! Главата на Макконъл се пръсна като балон.
Джулиет се дръпна встрани от тялото и потърси с поглед стрелеца.
Видя го да размахва факла в северния край на платформата и да крещи: