— Само един човек в този комплекс отвлича хора и оставя техни бижута на местопрестъплението. Серийният убиец Лусифър Лиъри.
— Хирургът от Финикс… — прошепна Скофийлд, като си спомни името и ужаса, който предизвикваше то навремето.
— Супер — процеди Майката. — Само това ни липсваше. Още един шибан луд в тоя шибан комплекс.
Президентът се обърна към Скофийлд:
— Капитане, нямаме време за това. Ако Цезар Ръсел се добере до момчето пръв…
Скофийлд прехапа устни. Не обичаше да изоставя никого. Дори Хагърти Шомпола.
— Капитане — каза непреклонно президентът, — работата нерядко ми налага да вземам трудни решения и сега ще направя точно това. Ако полковник Хагърти е жив, ще трябва да се погрижи сам за себе си. Не можем да изгубим още един час да го търсим из комплекса. Залогът е прекалено голям. Много голям. Трябва да върнем момчето.
Слязоха с миниплатформата на ниво 2 и се втурнаха през хангара, вече заедно с почти побъркания Тейт.
За щастие в хангара нямаше мечки.
Стигнаха до пожарното стълбище и затичаха надолу. Нямаха никакви оръжия, никакви фенери, нищо.
Стигнаха до края на стълбището и до вратата към ниво 6.
Скофийлд предпазливо я открехна.
Х-релсовата платформа тънеше в пълен мрак.
Никакви звуци. Никакви признаци на живот.
Скофийлд излезе на платформата. Навсякъде беше осеяно с черни сенки — телата на загиналите в трите битки от сутринта досега и овъглените следи от циклонитовата граната на Елвис.
Скофийлд и Майката отидоха право при телата на командосите и взеха по един автомат Р–90 и по един пистолет зигзауер. Скофийлд намери и една аптечка за първа помощ с четири спринцовки.
Идеално.
Подаде един зигзауер на президента, но пропусна психически нестабилния Тейт.
— Насам — каза и закрачи към мотрисата върху северния Х-релсов път към Обект 8.
В главния хангар Книгата измъкваше Джулиет Джансън от триметровата яма на самолетната елеваторна платформа. Беше си сложил газовата маска.
Във въздуха продължаваха да се носят капки Китайски вирус.
Джулиет се измъкна от ямата и ги видя: Сет Гримшоу и Голиат се бяха скрили в пътническия асансьор. Футбола все още беше у Гримшоу.
— Там! — извика тя и посочи. — Отиват към изхода в асансьорната шахта. Харпър даде на Гримшоу кода за вратата.
— Ти знаеш ли го? — попита Книгата.
— Как да не го знам? Нали бях там, като го каза. Хайде.
Либи Гант остана сама.
Намираше се в дъното на стълбите, в тъмния коридор на командната зала в източната част на хангара — и макар и невъоръжена, беше нащрек и за най-малката опасност.
Китайският вирус вилнееше в хангара отвън, а тя нямаше газова маска.
„Добре — помисли си тя, — в комплекс като този не може да няма някакви…“
Откри ги в един шкаф под стълбището: костюми за биологична защита — жълти, с огромни пластмасови шлемове и кислородни бутилки.
В същия шкаф намери и голям фенер. Много удобен.
Тя побърза да се пъхне в един костюм, след което го закопча и включи подаването на въздух. Костюмът се изду и собственото й дишане отекна в ушите й като това на Дарт Вейдър.
Сега, след като беше взела мерки срещу Китайския вирус, трябваше да свърши още нещо.
Запрехвърля наум предишния си план: да намери командния център на Цезар Ръсел — да намери дистанционното управление на предавателя в сърцето на президента — след което да наподоби сигнала с черната кутия на АУАКС-а.
Черната кутия.
Трябваше да е още на пода на хангара, където я беше ритнала.
Реши първо да претърси командния център за дистанционния ключ на предавателя. След това щеше да потърси черната кутия.
Включи фенера и се изкачи до втория етаж на сградата.
Вратата на командната зала беше открехната.
Гант бавно я отвори и пред очите й се разкри пълна разруха.
Като че ли вътре се беше водила война.
Пластмасовата облицовка на стените беше надупчена от куршуми. Прозорците към главния хангар бяха напукани или направо строшени. В повечето компютърни екрани зееха дупки. Останалите бяха черни, тъй като нямаше електричество.
Гант влезе в помещението, като прескачаше трупове на командоси. Оръжията им липсваха. Очевидно затворниците, които бяха щурмували втория етаж, ги бяха взели.
Гант огледа залата през шлема на херметичния си костюм. Търсеше…
Точно това.
Лежеше върху един монитор и изглеждаше точно така, както го беше описал президентът: малко червено дистанционно с дебела къса черна антена.
Дистанционният ключ на предавателя.
Гант го взе и го огледа. Приличаше на миниатюрен мобилен телефон.