— Мамка му… — прошепна Майката.
Скофийлд се намръщи.
— Добре, а какво ще стане, ако Цезар не постигне целта си? Няма да е склонен да приеме провала и да се оттегли, нали? Нещо не го виждам просто така да изключи бомбите и да каже: „Ами добре, аз не бях прав, ти печелиш“.
— Да — отвърна съвсем сериозно президентът. — Точно от това се притеснявам и аз. Защото ако оцелеем по някакво чудо, следващият въпрос е какво още ни е приготвил.
След като разделиха насила вратите на пътническия асансьор, Книгата и Джулиет Джансън стигнаха до „горната врата“.
Джулиет въведе кода на Харпър: 5564771.
Тежката титаниева врата се отвори със съскане.
Затичаха по бетонния коридор с пистолети в ръце.
След четиридесет метра внезапно излязоха през друга врата и се озоваха в един най-обикновен самолетен хангар. През широко отворените му врати нахлуваше ярка слънчева светлина. Хангарът беше абсолютно празен: никакви самолети, никакви коли, никакви…
Голиат ги беше причаквал зад вратата.
Джулиет, която влезе първа, усети дулото на автомата до слепоочието си.
— Бум-бум, убита си — обади се идиотът Голиат.
И натисна спусъка — но секунда преди това Книгата, когото Голиат не беше забелязал — се хвърли към него и със светкавична скорост измъкна пълнителя.
Чък!
От дулото до главата на Джулиет не излезе нищо.
— К’во? — Голиат се обърна и погледна Книгата.
Всичко нататък се случи много бързо.
С едно-единствено движение Джулиет сграбчи дулото на автомата и заби дулото на пистолета си в Голиат, но едновременно с това той я удари с другия си огромен юмрук — който продължаваше да стиска магхука на Скофийлд — и автоматът полетя към земята. Джулиет падна. Автоматът отхвръкна встрани.
Книгата вдигна беретата си — но не достатъчно бързо. Голиат го сграбчи за ръката… и изръмжа в лицето му.
И двамата държаха пистолета.
Голиат навря франкенщайновската си физиономия в лицето на Книгата и натисна пръста му върху спусъка.
Бум! Бум! Бум! Бум! Бум! Бум! Бум! Бум!
Пистолетът стреляше. Голиат извиваше бавно ръката на Книгата. Само след секунда дулото щеше да се озове срещу собствената му глава.
Беше нещо като канадска борба.
Книгата се опита да спре движението на пистолета, но Голиат беше прекалено силен.
Бум! Бум! Бум!
Пистолетът вече сочеше главата на Книгата.
Бум!
Левият бицепс на Книгата разцъфна. Кръвта оплиска главата му и той изрева от болка.
Дулото се озова точно срещу лицето му и…
Чък.
Патроните свършиха.
— Така е добре — ухили се Голиат. — Тъкмо ще се бием честно.
После захвърли пистолета, сграбчи Книгата за гърлото и го блъсна в стената.
Краката на Книгата подритваха безпомощно на тридесет сантиметра от пода.
Той се опита да се освободи, но ранената ръка го болеше ужасно. Опита се да удари дегенерата в челото, но юмрукът му просто отхвръкна от черепа му.
Голиат се изхили тъпо.
— Стоманена плочка. Може да не съм умен, ама съм много як.
После вдигна магхука и го насочи между очите на Книгата.
— Ами ти, войниче? Твоя череп як ли е? Тази кука дали ще го разбие? Я да видим…
И притисна студената магнитна глава в носа на Книгата.
Както беше хванат за врата, Книгата сграбчи магхука с две ръце и колкото и да го болеше раната, отклони оръжието към Голиат. След миг обаче магхукът отново се върна към лицето му. Голиат щеше да спечели и тази канадска борба.
И тогава Книгата изведнъж видя изхода.
Сграбчи дръжката на магхука и натисна бутона за намагнитизиране на главата.
Ефектът беше моментален.
Магнитната глава се включи и започна да търси най близкото парче метал.
Намери го в лицето на стоманената плочка в главата на Голиат.
Магхукът се залепи за главата му.
Голиат изрева яростно, опита се да откачи магхука от главата си и пусна Книгата.
Той се стовари на пода почти без дъх и притисна раната на рамото си.
Голиат се въртеше на едно място и се бореше с магнитната кука на челото си.
Книгата пристъпи към него, сграбчи дръжката на магхука и безмилостно натисна спусъка.
Главата на Голиат отскочи назад и проби дупка с размерите на баскетболна топка в стената, а Книгата отлетя на няколко метра назад поради третия закон на Нютон.
Все пак се отърва, за разлика от Голиат — гигантът се строполи на пода с разцепена като яйце глава, от която изтичаше гадна смес от мозък и кръв.