Няколкото сгради, съставляващи Обект 8, изникнаха на фона на пустинния пейзаж под двата хеликоптера.
Обект 8 представляваше нещо като умален вариант на Обект 7, с два квадратни хангара и триетажна диспечерска кула в края на черната асфалтова писта, с покритите й с пясък удължения, които Скофийлд беше забелязал сутринта.
Когато двата пенетрейтъра се приближиха, Цезар забеляза, че огромните врати на единия хангар се разделят.
Плъзгаха се бавно и когато се отвориха, Цезар зяпна от изненада.
От хангара излезе един от най-странните летателни апарати, сътворявани някога от човек.
В интерес на истината, Цезар виждаше два летателни апарата. Първият беше гигантски сребрист Боинг 747.
Но онова, което потресе Цезар, беше вторият, по-малък летателен апарат на гърба на боинга.
Беше невероятен.
Разцветките му бяха стандартните за космическите совалки на НАСА — основно бял, с американското знаме и надпис „Съединени американски щати“ отстрани и черен нос и корем.
Но това не беше обикновена космическа совалка.
Беше Х–38.
Едната от двете минисовалки, построени специално за ВВС на САЩ с цел унищожаване на сателити и — в случай на нужда — абордаж, превземане и унищожаване на чужди космически совалки.
Формата й наподобяваше тази на стандартните космически совалки: триъгълно тяло, плоски триъгълни крила, висока аеродинамична опашка и три конични двигателя в задната част — само че беше по-малка и много по-компактна. Ако „Атлантис“ и посестримите й бяха тежкотоварни возила, предназначени за извеждане в космоса на тромави сателити, то това беше спортната версия, предназначена да ги изпраща в небитието.
От крилата й висяха четири специални ракети за нулева гравитация AMRAAM, а на корема й имаше два огромни цилиндрични двигателя „Пегас“ II, пълни догоре с течен кислород.
Малцина знаят, че съвременната космическа техника се основава най-вече на технологиите от края на шестдесетте. Първите съветски космически полети бяха осъществени с двигатели „Сатурн“ V и „Титан“ II.
Но совалката Х–38, с носителя си 747 и изумителните си двигатели „Пегас“ бе космическа техника от двадесет и първи век.
Специално модифицираният носител Боинг 747 — оборудван с нови свръхмощни турбореактивни двигатели „Прат и Уитни“, подсилена херметична система и допълнителна радиационна защита за пилотите — можеше да изведе совалката Х–38 до височина 22 километра, или с осем километра по-високо от конвенционалния 747. Тази височина на изстрелване спестяваше една трета от товароподемността и мощността за първа степен на совалката.
В този миг двигателите „Пегас“ запалиха.
Тези по-мощни от „Титан“ III двигатели от новото поколение бяха достатъчни, за да изведат совалката на ниска околоземна орбита, след като бъде изведена от боинга. След като горивото им привършеше, те се отделяха и совалката можеше да маневрира свободно и напълно самостоятелно на височина триста и петдесет километра, да унищожава вражески сателити и да координира приземяването си.
Цезар Ръсел не сваляше поглед от минисовалката.
Гледката беше омагьосваща.
Той се обърна към Кърт Логан.
— Тази совалка не трябва да излиза от…
Но не успя да довърши изречението си, защото от тъмния хангар зад сребристия боинг излетяха пет стингъра, които описаха плавна дъга и се насочиха право към двата пенетрейтъра.
Част Ехо ги беше забелязала.
Подземната Х-релсова станция на Обект 8 беше идентична с тази в Обект 7: два чифта релси от двете страни на продълговата централна платформа и асансьор в дъното, на северната стена.
Седемминутното пътуване на Скофийлд завърши в ярко осветената подземна станция на Обект 8. Аеродинамичната мотриса бързо забави ход и спря.
Вратите се отвориха и Скофийлд, Майката и президентът на САЩ излязоха и тръгнаха право към асансьора. След тях с налудничаво изражение и без да сваля мобилния телефон от ухото си, подтичваше Николас Тейт-трети.
Скофийлд натисна бутона за повикване.
Докато чакаше асансьора, Скофийлд за пръв път обърна внимание на Тейт. Тежкарят от Белия дом изглеждаше като дъвкан и изплют. Едва сега Скофийлд осъзна, че Тейт говори по телефона си.
— Не — отвърна раздразнено Тейт на някого. — Вие кой сте? Вие прекъснахте моя разговор с моя брокер. Вие се идентифицирайте.
— Ти пък какво правиш? — попита Скофийлд.
Тейт се намръщи и отвърна съвсем сериозно: