Выбрать главу

Можеше ли сърцето й да понесе още една лъжа? Матю толкова често го беше разкъсвал на парченца, че вече не можеше да бъде цяло. Тя започна да се бори със стисналите я ръце.

— По дяволите, Лили, ще чуеш всичко, дори ако трябва да те вържа за леглото, докато ми повярваш. Не съм канил Клариса да идва на кораба онази вечер.

— Можеше и да ти повярвам.

Матю изскърца със зъби.

— Имаше нужда от една услуга и само аз бях в състояние да й помогна.

— Мога да си представя каква услуга й е била необходима. По-страстна ли е от мене, Матю? Присмивахте ли се на моята неумелост?

— Нищо не се е случило, любов моя. Клариса беше в каютата ми не повече от петнадесет минути.

— Много неща могат да се направят за петнадесет минути.

— Любенето не е сред тях, би трябвало вече да го знаеш. Клариса имаше нужда от пари. Беше в отчаяно положение. Опитваше се да се срещне с мене, дни наред, но аз съзнателно я отбягвах. В отчаянието си дойде на пристанището.

Лили не му повярва. Жена като Клариса можеше да намери пари от най-различни „покровители“. И тя му го каза, наред с това, какво мисли за мъж, който лъже за нещо толкова важно като любов и вярност.

Матю едва не полудя. Лили не чуваше нищо от думите му. Дощя му се да я разтърси така, че да я свести, но знаеше, че никога не би посегнал на жената, която обичаше повече от собствения си живот. Можеше да направи само едно — да й покаже колко много означава тя за него. Знаеше, че ще трябва да се бори, за да убеди Лили да му позволи да я люби, но беше изпаднал в отчаяние.

— Ще сваля тези проклети дрехи от тебе, за да мога да те любя.

— Как ли пък не! — протестира Лили, измъквайки се от хватката му.

Нямаше особена полза от маневрата й, защото Матю просто я затисна под себе си. После започна да съблича слоевете дрехи.

Първо махна дебелото подплатено палто и го хвърли на пода, изсумтявайки доволно. Смая се, като видя с колко дрехи се е навлякла, но решимостта му помогна да съблече цялата тази обвивка.

— Проклет да си! Мразя те! — изпъшка Лили, когато видя как той бавно и методично я лишава от защитата на дрехите.

— Не, не ме мразиш — озъби се Матю. — Просто си прекалено упорита, за да се вслушаш в гласа на разума.

— А ти си прекалено хедонистичен, за да разбереш, че не всяка жена е твоя. Не те искам, Матю. Единственият мъж, достоен за любовта ми, е онзи, който държи на обещанията си.

— Знам как да те убедя — изрече Матю, сигурен в себе си и в реакцията на Лили.

— Знам ги аз твоите начини за убеждаване, много пъти съм ги изпитвала.

Той беше успял да свали всичко с изключение на ризата й, в която тя се беше вкопчила така упорито, че не оставаше съмнение колко силно иска да се възпротиви на съблазънта на Матю. Той я бе използвал твърде много пъти досега, за да му се поддаде отново, без да протестира с всички сили.

— Нямаш достатъчно сила, за да ми се противиш — напомни й Матю, когато откопчи ръцете й от ризата.

Сръчно я смъкна и я хвърли настрана.

— Ако го направиш против волята ми, кълна се, никога няма да ти го простя — изрече мрачно Лили. — Аз… мразя те!

— Ще рискувам омразата ти, любов моя — прошепна Матю, пленявайки устните й в целувка, от която душата й се зарея в небесата. — Рискувал съм и преди.

18

— Не ме докосвай, Матю, ще викам! — заплаши го Лили. — Хората ти мислят, че съм момче, помисли колко зле ще изглежда, ако повярват, че злоупотребяваш с младо момче!

Матю само се усмихна, полагайки леки целувки по клепачите, бузите й шията й. Не се притесняваше какво ще си помисли екипажът, защото моряците скоро щяха да научат коя е Лили. Освен това, сега за него нищо нямаше значение, само искаше да се люби със съпругата си, да й покаже с действия — тъй като тя отказваше да повярва на думите, — че обича само нея. Обхвана гърдата й и плъзна устни над зърното, което веднага набъбна и изпълни устата му. Знаеше, че на нея й е трудно да сдържа страстта си, затова още повече я обичаше.

Лили затвори плътно клепачи, опитвайки се да мисли само за това, което Матю правеше с нея, и колко прекрасно се чувстваше тялото й под умелите му ласки. Той я целуваше, очертавайки устните й с твърдия връх на езика си, а после ги разделяше, за да вкуси неповторимата й сладост, докато ръцете му галеха гърдите й. Той още лежеше върху нея и тя усещаше ерекцията му да набъбва и да нараства върху корема й. Той разтвори краката й с колене и преди тя да успее да ги стисне, се настани между тях.

— Не искам това, Матю — протестира Лили, когато го усети да навлиза в нея, втвърден и готов. — Защо не задържа любовницата си тук, ако толкова имаш нужда от жена?